The Martyr Sozon, a native of Lykaonia, was a shepherd. He read the Holy Scriptures attentively, and he loved to share his knowledge about the One God with the shepherds who gathered together with him. He brought many to the faith in Christ and to Baptism. One night, as he sat under an oak tree, he had a vision foretelling his martyrdom for Christ. He went to the city of Cilician Pompeiopolis, where a festal pagan celebration was being prepared for a golden idol, standing in a pagan temple.
Unseen by anyone, St Sozon went into the pagan temple and broke off the idol's hand, then he smashed it and gave the gold to the poor. The missing hand of the idol caused an uproar and commotion in the city. Many were under suspicion, and were subjected to interrogation and torture.
Not wanting to be the cause of suffering for other people, St Sozon went to the emperor Maximian (284-305) and declared that it was he who broke the hand of the idol.
"I did this," he said, "so that you might see the lack of power of your god, which offered me no resistance. It is not a god, but a deaf and dumb idol. I wanted to smash it all into pieces, so that people would no longer worship the work of men's hands."
The emperor in a fitful rage commanded that St Sozon be tortured mercilessly. They hung him up and struck him with iron claws, and then they put iron boots in which there were nails on his feet and took him through the city.
After this they again suspended him and beat him with iron rods until his bones broke. In these terrible torments St Sozon gave up his spirit to God. By decree of the emperor, slaves lit a fire to burn the body of the martyr, but suddenly lightning flashed, it thundered loudly, and rain poured down over the fire.
Christians took the body of the martyr by night and buried it. By his grave and at the place where he had the vision, many of the sick were healed. A church was built later in memory of the sufferings of the holy martyr.
Свети Евод, един от седемдесетте апостоли, бил първият, след свети апостол Петър, епископ на Антиохия Велика. Той бил също така и велик проповедник на словото Божие. За него споменава свети Игнатий Богоносец в посланието си до антиохийците, в което пише: "Споменавайте блажения ваш отец Евод, който ви беше поставен от апостолите за пръв пастир; бъдете истински негови синове, а не прелюбодейци, за да не се срамува отецът от вас."
Свети Евод написал за Пресветата Дева, че тя родила Спасителя на света, когато била на петнадесет години от рождението си.
"На три години - пише той - тя била въведена в Господния храм, където и пребивавала единадесет години; а после била предадена от свещениците на Йосиф, за я да пази. У него тя прекарала четири месеца, преди да получи от ангела радостното благовестие и в края на петнадесетата си година родила Светлината на света - Христа."
Освен това, свети Евод оставил и много други полезни съчинения, но всички те се загубили в многобедствените времена, когато Църквата Божия била подхвърляна на гонения и поради това не са дошли до наши дни. Сега е известна само една негова книга, под названието "Светило", за която, впрочем, съществува указание само у древния историк Никифор. За самия свети Евод има известие в римските мартирологии, където се казва, че той е пролял кръвта си за Христа и е приел мъченическа смърт. Някои твърдят, че светият е пострадал в Антиохия по времето на Веспасиан. По това време, разказват те, в един град било предизвикано от някакъв иудеин на име Антиох голямо вълнение. Като изменил на своята вяра, той започнал да принася жертви на идолите, а много други иудеи били убити, защото отказали да се поклонят на идолите. Тогава твърде много иудеи приели християнската вяра и имали за свой епископ блажения Евод, който, като техен началник и пастир, бил умъртвен скоро след това.
Свети Онисифор също принадлежал към лика на седемдесетте апостоли. За него говори апостол Павел в посланието си до Тимотей:
Господ да даде милост на дома на Онисифора, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми, но, като дойде в Рим, с голямо старание ме потърси и намери. Нека Господ му даде да намери милост у Него в оня ден; а колко ми услужи той в Ефес, ти по-добре знаеш (2 Тим. 1:16).
Свети Онисифор бил епископ в Колофон и в Киринея и пострадал за вярата, като приел мъченическа смърт. За неговото мъченичество свидетелстват мъченическите актове, в които се съобщава, че след много мъчения свети Онисифор бил разкъсан от диви коне и така, заедно с Евод, той се преселил в небесните селения, в сонма на Божиите изповедници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар