При царуването на султан Мехмед IV през месец юли 1669 г., когато стана страшното и насилствено помохамеданчване на българите в областта около Смолен, турците направиха много пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха в горите. Турците изгориха църквата "Св. апостоли Петър и Павел", митрополията и богословското училище. Всички книги и помагала унищожиха, а скъпоценностите разграбиха. Турците поискаха да заловят Смоленския епископ Висарион, но той с голяма група българи през една нощ успя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили прибежище и много българи от околните села.
Народът, като виждаше, че при него се намира духовният му водач се окуражи, съвзе се за нова борба с турците и упорито бранеше вярата си. Така той запази от помохамеданчване околните на Райково села и самото Райково.
При помохамеданчването на Смолен и областта му турците избиха много мъже, жени и деца, които не склониха да приемат мохамеданската вяра. Много вдовици и малолетни сирачета от двата пола, които не можаха да избягат в Райково, бяха принудени да нощуват из горите, изнемощели от глад и безсъние. Много от тях бяха застигнати от турските орди и подложени на най-мръсни деяния, които може да извърши само потъналият в невежество турчин. Тия мръсни дела не мога да ги опиша устата ми се схващат. Но ще настъпят светли дни и за това измъчено българско племе. Нека то знае до каква безнравственост е паднал завоевателят турчин и каква варварска религия е разпространявал.
Епископ Висарион Смоленски преживя в село Райково една година. Турците обаче търсеха сгодно време да го погубят, та да няма кой да поддържа борческия дух на българите, защото те бяха отпаднали духом от сполетялото ги зло. Помощ не идваше от никъде другаде и само епископ Висарион ги укрепваше във вярата и надеждата, че това зло ще мине и ще настъпят пак добри дни.
В ранното утро на 29 юли 1670 г. епископ Висарион Смоленски бе тръгнал, придружен от 10 души охранители, всички на коне и добре въоръжени, от Долно за Горно Езерово. Но ненадейно в долината се появи голяма въоръжена чета от турци. След тежък и кървав бой турците заловиха живи епископа и неговите охранители. Те ги обезоръжиха, вързаха им ръцете назад и бързо ги поведоха към Смолен, за да не би да ги застигне християнската чета, да ги освободи и люто да си отмъсти.
В Смолен по заповед на властта най-първо с добро и кротко се помъчиха да убедят епископ Висарион да приеме мохамеданството и по този начин да откупи живота си, понеже смятаха, че щом той се съгласи на това, много скоро и останалите българи християни безропотно ще последват примера му. Епископът отговори: "Човек, който има любов към божествената истина, е непоколебим във вярата си. Смъртта ми ще ме направи безсмъртен пред Бога."
Тогава турците го съблякоха и го оставиха съвсем гол и започнаха да щипят тялото му с нарочно приготвени клещи, като късаха парчета живо месо. Епископ Висарион изтърпя тия адски мъки, без да се уплаши и без да моли за милост. Кръвта ручеше от тялото на този истински мъченик. След това най-немилостиво го биха с железни пръчки, докато епископът склопи очи и падна в несвяст. След като го свестиха, турците го мушкаха с ножове и режеха късове от тялото му, сложиха на главата му нажежен ръжен и се гавреха с него. Но и това не им стигна. Поругаха го публично и го развеждаха гол из града за показ. Епископът понесе и тая гавра със смирение. Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с остър нож го прободе в гърдите. Турците злобно се нахвърлиха върху него с камъни и обезобразиха тялото му. Те заповядаха на охранителите на епископа да изкопаят гроб в една от градините, близо до хорището на Смолен, и там погребаха мощите му. Така на 29 юли 1670 г. умря мъченически Смоленският епископ Висарион.
Святая мученица Серафима дева, уроженка Антиохии, жила в Риме в царствование императора Адриана (117-138) у знатной римлянки Савины, которую святая обратила в христианство.При начавшемся по приказу императора гонении на христиан правитель Берилл приказал привести на суд святую Серафиму. Желая получить от Господа мученический венец, она по первому требованию бесстрашно пошла к палачам. Ее сопровождала преданная Савина. Увидев знатную госпожу, Берилл сначала отпустил девицу, но через несколько дней вновь вызвал святую Серафиму и начал суд.
Правитель заставлял святую почтить языческих богов и принести им жертву, но она смело исповедовала свою веру в Единого Истинного Бога - Иисуса Христа. Тогда Берилл отдал ее на поругание двум бесстыдным юношам. Святая мученица просила Господа защитить ее. Вдруг началось землетрясение и юноши упали в полном расслаблении. На следующий день правителю стало известно, что его замысел не осуществился. Думая, что святая знает волшебство, Берилл попросил ее вернуть юношам здоровье и дар речи, чтобы они сами рассказали о чуде. Святая, помолившись Господу, приказала юношам встать, и они сразу поднялись и сказали судье, что Ангел Господень заслонил собой святую, запретив им подходить к ней. Жестокий правитель не поверил своим слугам и продолжал убеждать святую Серафиму принести жертву идолам. Но святая мученица осталась непреклонной даже тогда, когда ее палили горящими свечами и нещадно били палками. Безжалостного правителя постигла суровая кара: щепа от палки, которой избивали святую, попала ему в глаз, и через три дня мучитель ослеп. Бессильный перед непреклонностью христианки, судья приказал ее обезглавить. Савина с благоговением похоронила тело своей святой наставницы.
Няма коментари:
Публикуване на коментар