Св. Прокопий е роден в Йерусалим. Като езичник носел името Неаний. Майка му го възпитала в езичество и го дала на служба при цар Диоклециан, който го оставил в своя дворец. След време царя го направил воевода и му заповядал да отиде в Александрия да преследва християните - да ги лишава от имот и да ги предава на съд. Тогава Неаний казал на царя: "Чух за тия люде, че почитат някой си Христос, син Божий, че по нрав са твърди и по вяра крепки и че предпочитат да умрат, отколкото да принесат жертва на нашите богове. Затова, струва ми се, неудобно да ги принуждаваме да изпълняват нашите закони." Изричайки хулни думи за християнската вяра, Диоклетиан убедил Неаний в законността да се преследват християните и го изпратил в Александрия.На път за Александрия се извила силна буря. Неаний видял във въздуха светъл кръст и чул глас да го призовава към вярата в Христа и да му казва: "Чрез тоя знак побеждавай враговете си!" Като стигнал в Скитопол, той повикал златар и поръчал да направи кръст, приличащ на оня, който видял във въздуха. Златарят отначало не се съгласявал да изпълни поръчката, понеже се боял да не би да се изложи на опасност, ако направи знака на галилеяните, сиреч на християните. Неаний го успокоил, като го уверил, че за това никой няма да узнае. Тогава златарят тайно направил кръст от злато и сребро по указанията на воеводата. Когато кръстът бил готов, на него веднага се появили образите на три лица с еврейски надпис: на горната част бил образът на Спасителя, а от страни - архангелите Михаил и Гавриил. Воеводата запитал: "Чии са тия образи?" Но златарят отговорил, че не знае, и разказал, че не е могъл никак да ги изличи. Неаний разбрал, че кръстът има божествена сила, поклонил му се, целунал го и го взел да го пази у себе си.
Когато Неаний пристигнал в Йерусалим, гражданите го помолили да ги избави от разбойнически чети, които ограбвали пътници и отвличали жени. Неаний с войска отишъл да гони разбойниците, поразил ги и върнал всички отведени от тях. Майка му го посъветвала да благодари на боговете за този свой успех. Но Неаний й казал, че не бездушните идоли, а неговият Бог му помогнал да срази разбойниците. И той изпочупил всички идоли в дома на майка си. Ужасена от това, майката отишла в Антиохия при царя да се оплаче от сина, загдето презрял боговете и оскърбил самата нея. Диоклециан се разгневил и заповядал на Юст, управител на Палестина, да вразуми отклонилия се в християнството Неаний, а ако не го послуша да го предаде на мъчения.
Юст пристигнал от Кесария и съобщил царската повеля. Неаний признал, че е християнин и заявил, че е готов да отиде на смърт заради вярата си. След това отвързал войнския си пояс и го хвърлил в знак на отричане от царската служба и идолското нечестие. Управителят заповядал да го съблекат гол, да го окачат на дърво и да стържат тялото му с железни нокти, а след това да го затворят в тъмница. Подкрепен във вярата чрез небесно явление, Неаний в същата нощ приел своето кръщение с име Прокопий ("преуспяващ"). Като видели мъжеството и доблестта на изповедника, някои войници също се обърнали към Христа. Те били кръстени от епископ Леонтий и на другия ден открито изповядали вярата си в Христа. Управителят заповядал да им отсекат главите в присъствието на Прокопий.
В същия ден до тъмницата се приближили 12 жени. От прозореца те казали на мъченика: "И ние сме рабини Христови!" Донесли за това на управителя и той заповядал да ги затворят в тъмницата. На следния ден жените били подложени на жестоки мъчения - бичували ги, опалвали ги с огън и им рязали гърдите. В тълпата стояла майката на Прокопий и плачела. Тя гледала лютите мъки и търпението на жените и изведнъж се приближила до съдията и му казала: "И аз съм рабиня на разпнатия Христос!" Управителят дълго я убеждавал да се откаже от своите думи. Като не успял, заповядал да я отведат с другите жени в тъмницата. Като видял майка си, Прокопий се зарадвал и чрез епископ Леонтий я кръстил заедно с другите жени. Когато след това изповедничките наново били изведени на съд те останали твърди във вярата, въпреки че били жестоко бичувани. Накрая били обезглавени.
Управителят Юст скоропостижно умрял. Неговият приемник извикал Прокопий в Кесария. Там верният Христов последовател бил подложен на жестоки мъки - бичували го, опалвали го с огън и разтягали тялото му. Най-сетне бил посечен с меч. Така завършил земния си живот св. великомъченик Прокопий. Това станало в 303 година.
Преподобни Теофил бил родом от с. Зиляхово (по гръцки Зихна), разположено по средата на пътя между градовете Драма и Серес. А всеизвестно е, че до Балканската война, 1912 - 1913 г., всички села около тези градове били населени с българи. Получил добро образование, той обичал да чете Свещеното Писание, житията и творенията на светите отци, на които се стараел да подражава в добродетелите. Заради високите си достойнства той се удостоил със свещенство. Преподобни Теофил силно се привързал към рендинийския епископ Акакий, приятел на цариградския патриарх св. Нифонт.
Веднъж епископ Акакий бил изпратен от патриарха в Александрия, за да провери със собствени очи чудесата на александрийския патриарх св. Йоаким. В това пътуване го придружил и преподобни Теофил. За да посрами мохамеданските и еврейските врагове на християнството и за да се потвърдят думите на Евангелието, св. Йоаким с името Христово преместил планината близко до Кайро и изпил пълна чаша с отрова, без да претърпи вреда.
Връщайки се от Александрия, епископ Ананий и преподобни Теофил посетили Синайската планина и светия град Йерусалим, където Акакий починал. Като се върнал в Цариград, преподобни Теофил заварил вече новия патриарх Пахомий на мястото на оттеглилия се патриарх св. Нифонт. Заради високото му благочестие и образованост новият патриарх го задържал да изпълнява писмените дела на патриаршията. Но отегчен от доволството на външния живот и от почитта на народа, Теофил напуснал длъжността и се оттеглил в Атонския манастир Ватопед. Там той отдал своя духовен живот под ръководството на намиращия се в манастира епископ и всеки ден извършвал божествена литургия.
Подир смъртта на епископа той се поселил в манастира Ивер, гдето му възложили монашеско послушание да преписва книги. Славата за него се разнесла не само по Света гора, но и в далечните околности. Жителите на Солун настойчиво го молели да приеме тяхната архиепископска катедра. По това време патриархът случайно се намирал в Солун. С писмо той повикал Теофила за свиждане. Преподобни Теофил обаче побързал да приеме велика схима, за да няма - според каноните - право да свещенодейства. Така отклонил молбата на солунчани. С благословението на игумена на Иверската обител той си построил малка колиба близо до подвижника Дионисий, с когото започнал да споделя трудовете на строгото отшелничество.
Оттук отишъл в гр. Карея при други прославени подвижници, Кирил и Серафим. Най-после се поселил в килията "Св. Василий" заедно с ученика си Исак. Тук неговият изключителен подвиг бил духовният труд или съсредоточаване на ума чрез постоянна сърдечна молитва. По този начин преподобни Теофил стигнал състоянието на апостол Павел: "Вече не аз живея, а Христос живее в мен". Като очистил сърцето си от страсти и лоши помисли, той станал чист съсъд на Светия Дух.
Като предузнал своята близка кончина, Теофил написал изповедание на вярата и духовно завещание. След това се простил с всички, приел пречистите Христови Тайни, легнал на одъра си и изрекъл последни слова: "Господи Иисусе Христе, приеми духа ми!" Преподобни Теофил умрял на 8 юли 1548 г. От неговите мощи потекло благовонно миро, затова преподобни Теофил се нарича мироточиви. При тях ставали чудеса на изцерение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар