Св. Андрей се родил в Дамаск през VІІ век. До седемгодишна възраст бил ням. Но веднъж, след като се причастил със св. Тайни, той бил изцерен по чудесен начин. Оттогава момчето започнало да се учи с голямо усърдие. Особено обикнало да чете божествените книги. Когато навършило 14 години, родителите му го завели в Йерусалим. Там св. патриарх Софроний го приел в църковния клир. Андрей водил най-строг живот. Всички го обикнали за неговата кротост и добродетели. През негово време арабите превзели Йерусалим. Но и след това печално събитие Андрей останал да живее в светия град.В 680 г. бил свикан в Цариград Шестия вселенски събор против монотелитската ерес. Монотелитите признавали в Христа една божествена воля. С това те изопачавали св. Евангелие, което признава Господа Исуса Христа едновременно за Бог и човек. Лъжеучението било осъдено от събора. В числото на най-ревностните защитници на евангелската истина бил и св. Андрей. Йерусалимският патриарх го пратил на събора, понеже Андрей, вече архидякон, бил твърде известен с широкото познание на Свещеното Писание, с голямото си благочестие и дълбока мъдрост.
След като се върнал от Йерусалим подир завършването на събора, Андрей се предал на молитва и богоугодни дела. Той се грижел за бедните, странниците и болните и на всички служел с усърдие и любов. След известно време бил назначен за архиепископ на остров Крит. Той мъдро управлявал паството си, като го поучавал чрез назидателно слово и добър пример. По време на неговото светителствуване остров Крит бил нападнат от сарацини. Андрей непрестанно се молил Богу да запази верните си чеда. Сарацините се оттеглили. Благодарните християни отдали това на усърдните молитви на своя архиепископ Андрей.
Веднъж Андрей бил повикан в Цариград по църковни дела. На връщане той предузнал близката си смърт и казал на своите спътници, че няма вече да види Крит. Действително, като стигнал до остров Лесбос, Андрей заболял и тихо предал Богу дух. Това било около 720 г.
Св. Андрей Критски оставил няколко съчинения с духовно съдържание: беседи на разни празници, канони и празнични стихири. Особено известен е Великият канон на св. Андрей Критски. Той се чете на части в първите четири дни на Великия пост, а цял се чете в сряда на петата великопостна седмица. В тези богослужебни песни се изразява дълбоко покаяние и духовно съкрушение за греховете.
Този Велик канон бил донесен от св. Андрей в Цариград заедно с повествованието за живота на св. Мария Египетска, написано от йерусалимския патриарх Софрония. Тогава тия две творения били включени във Великопостната служба.
Св. Андрей Рубльов се родил около 1360 година. Произхождал от образовано семейство и се отличавал с необикновена мъдрост, за което свидетелства и неговото творчество.На живописно майстворство се учил във Византия и в България. Известно време св. Андрей e творил с Теофан Грек и вероятно е бил негов ученик.
Целият живот на преподобния е свързан с два манастира - Троице-Сергиевата лавра и Спасо-Андрониковския Московски манастир. Иночески постриг светецът приел в Спасо-Андрониковата обител. Като живеел във високо духовна среда и в атмосфера на святост, инокът Андрей се поучавал както от историческите примери на святост, така и от живите образци на подвижниците около него.
В продължение на двадесет години (до смъртта си) той водел живот на подвижник-иконописец, заедно със своя "съпостник" Даниил Черный. След смъртта на преподобния Андрей, умиращият Даниил - който не разделил в сърцето си с него, получил след неговото отпътуване откровение за прославата на своя духовен брат в Царството Небесно.
Преподобни Андрей Рубльов е изрисувал храма Кисти. Негово дело е знаменитият чудотворен образ на Пресветата Троица, който до днес представлява ненадминат образец на православна иконопис. Преп. Андрей изрисувал Благовещенския събор в Московския Кремъл. През 1408 г. той изрисувал иконостаса и Владимирската икона на Пресвета Богородица в Успенския събор в град Владимир.
Преподобни Андрей Рубльов е изрисувал стените на Успенския събор в Звениград (XIV-XV в.), деисусния чин на иконостаса в храма Рождество на Пресвета Богородица в Саво-Сторожевския манастир, зографисал е стените и иконостаса на Троицкия събор на Троице-Сергиевата лавра.
Българският патриарх Максим (в света Марин Найденов Минков) е роден на 29 октомври 1914 година в село Орешак, Троянско, в благочестивото семейство на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова. Едва завършил прогимназия в родното си село, родителите му дават по-малкия си, дванадесетгодишен син за послушник в недалечния Троянски манастир. От 1929 до 1935 година учи в Софийската Духовна семинария, която завършва с отличие. През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма "Успение Богородично" в Русе. От есента на 1938 година до 1942 година изучава богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като през ваканциите е певец, библиотекар и проповедник в Троянската света обител.
На 13 декември 1941 година, през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския Митрополит Паисий. След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност иеродякон Максим е близо пет години - от 1942 до лятото на 1947 година. Междувременно, на 14 май 1944 г., в Черепишкия манастир "Успение Богородично" се състояло ръкоположението на о. Максим в йеромонашески чин от Врачанския Митрополит Паисий. На 12 юли 1947 година по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. От 1 септември 1947 до 1 май 1950 година архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 година) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.
След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 година заема поста главен секретар на Св.Синод, като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на БПЦ (от 1957 до 1960 година). Хиротонисан е в епископски сан с титлата "Браницки" на 30 декември 1956 година в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".
На 30 октомври 1960 година е избран, а на 20 ноември е канонически утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод от 13 март до 4 юли 1971 година.
На 4 юли 1971 година Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София с единодушие провъзгласява митрополит Максим за Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит. Светителстващ и до днес на престола на българските патриарси, Негово Светейшество с твърда вяра в Бога и високо архипастирско съзнание работи за благото и преуспяването на светата ни Църква.
Няма коментари:
Публикуване на коментар