В дните на византийския имератор Лъв Велики (457-474 г.) в Цариград живеели двама братя в сенаторски сан - Галвий и Кандид. С разрешение на царя те предприели пътуване из Палестина, за да се поклонят на светите места. Отишли и в Назарет да видят къщата, в която св. Дева Мария получила архангелското благовестие, че ще стане майка на Спасителя Христос. По Божие внушение те влезли в дома на една девойка - благочестива еврейка. Тази девойка пазела в тайна стаичка, осветявана от свещи и благоухаеща от тамян, дрехата на св. Богородица, от която мнозина получавали изцеление от разни болести и недъзи. На братята направило впечатление, че при този дом се трупали много болни. Пък и сами почувствали, че съцата им пламтят като на Лука и Клеопа, когато на път за Емаус разговаряли с възкръсналия Христос. Те поискали да узнаят на какво се дължи това.
Девойката им разказала, че била получила дрехата на св. Богородица по наследство от своя сродница девойка, която имала тази дреха като предсмъртно завещание от св. Богородица. Така дрехата била предавана от девойка на девойка досега. Девойката разказала, че вече нямала от рода си друга девойка, на която да предаде тайната, а била вече в напреднала възраст. Дрехата била поставена в ракла - ковчег на подходящо място в стаята. Около раклата имало запалени лампади и благоуханни аромати.
Двамата братя паднали на колене и се молили цяла нощ пред раклата. Те били обхванати от една мисъл - как да се сдобие столицата с това многоценно благодатно съкровище. Взели размерите на ковчежето по неговата форма, като обрънали внимание и на дървото, от което било направено. На заранта поблагодарили за дадената им възможност да се помолят пред него и заминали за Йерусалим, като казали, че пак ще дойдат, преди да си заминат обратно.
В Йерусалим те поръчали да им се приготви ракла - ковчеже по размери, вид и дърво като онова в Назарет. Поръчали златотъкана покривка и когато всичко било готово, върнали се в Назарет. Пак се молили пред ковчега. Проливали молитвени сълзи и молили св. Богородица да не им забрани да се докоснат до ковчежето с дрехата й - да им позволи да го вземат и отнесат със себе си в Цариград.
В полунощ, когато всички спели, братята изнесли ковчежето от стаичката и го занесли в колесницата си. На негово място поставили новия ковчег със злототъканата покривка и останали да се молят до заранта. На сутринта те отблагодарили за приема, обдарили бедните с щедра милостиня и възрадвани си заминали. В Цариград в своя дом устроили малка църквица на името на светите апостоли Петър и Марк и там поставили ковчежето. Но като видели, че не могат да укрият това съкровище, което било източник на благодатни изцеления, братята съобщили за него на императора и на патриарха Генадий Цариградски, които зарадвани отишли у дома им. С благоговение и всенародно шествие дрехата била пренесена в църквата "Св. Богородица" във Влахерна - на брега на морето и я поставили в нарочна ракла, украсена със злато, сребро и скъпоценни камъни. Това станало на 2 юли 458 година.
Святитель Ювеналий, Патриарх Иерусалимский, занимал престол Святого Града с 420 по 458 год. В это время мир озаряли великие светильники Церкви: преподобные Евфимий Великий († 473), Симеон Столпник († 459), Герасим Иорданский († 475) и многие другие.
Святой Ювеналий был другом и собеседником преподобного Евфимия Великого. Во время первосвятительства святого Патриарха Ювеналия Восточная Церковь была волнуема опасными лжеучениями, против которых он восставал с пастырской ревностью, сберегая Христово стадо. В 4З1 году в городе Ефесе был созван III Вселенский Собор, осудивший ересь Нестория, восставшего против православного исповедания Божественной природы Иисуса Христа. На Соборе председательствовал святитель Кирилл, Патриарх Александрийский († 444), и в числе его единомышленников был святой Патриарх Ювеналий. В 451 году в городе Халкидоне собрался IV Вселенский Собор для обличения новой ереси - евтихианской (монофизитской), учившей, что человеческая природа во Христе была полностью поглощена Божественной. Святые отцы, среди которых был святитель Ювеналий, осудив ересь Евтихия, утвердили православное исповедание о соединении в Господе Иисусе Христе обоих естеств - Божеского и человеческого - нераздельно и неслиянно. Однако еретики продолжали смущать умы христиан. Во главе лжеучителей стоял Феодосий, который, склонив на свою сторону проживавшую в Иерусалиме вдову императора Феодосия Младшего († 450) Евдокию, требовал, чтобы Патриарх Ювеналий высказал порицание постановлению Халкидонского Собора, то есть отказался от православного догмата о двух естествах во Христе. Святейший Ювеналий не согласился на предательство Истины, но мужественно исповедал Халкидонский догмат перед еретиками. Феодосий и его сторонники низложили святого Ювеналия с патриаршего престола. Святитель удалился в оплот Православия - Константинополь, к святому Патриарху Анатолию (449-458) и императору Маркиану. Еретик Феодосий, при поддержке императрицы Евдокии, занял патриарший престол в Палестине, но лишь на 20 месяцев. Император Маркиан, уважавший святого Ювеналия, добился восстановления его в патриаршем достоинстве, и Патриарх-исповедник возвратился в Иерусалим.
Много трудов приложил святой для восстановления церковного мира. По вразумлению преподобного Симеона Столпника, императрица Евдокия покаялась пред святителем и вернулась в церковное общение с православными. Вслед за ней возвратилась и большая часть совращенной еретиками иерусалимской паствы. Устранив мятежные ереси и установив церковное единомыслие и благолепие. Патриарх Ювеналий мирно скончался среди верной паствы, потрудившись в святительском сане 38 лет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар