Великомъченик Теодор, родом от град Евхаита, живял в началото на ІV век през времето на императорите Константин и Лициний и се славел в страната със своите добродетели, мъдрост, красота и храброст. Той бил назначен за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море. Теодор мъдро управлявал поверения му град и мнозина, като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра. Това станало известно на император Лициний, който управлявал източната част на Римската империя, където се намирал град Ираклия. Макар в първите години на царуването си Лициний да издал заедно с Константин няколко указа в полза на християните, в душата си той мразел християните и по-късно строго ги преследвал. Като чул, че Теодор привлича мнозина към Христа, императорът изпратил да го доведат при него в Никодимия. Скривайки своя гняв, Лициний поръчал на пратениците да се отнесат ласкаво с Теодор. Те казали на воеводата: "Дойди в Никомидия при царя. Той те обича, защото много е слушал за твоята храброст и мъдрост и много желае да те види, за да те награди с дарове и почести".
Теодор лесно разбрал коварството и какво го очаква. Той не се страхувал да умре за своята вяра, но искал да приеме мъченичество в своя град, за да може с примера си да утвърди във вярата новопокръстените. Затова той написал писмо на царя и го помолил сам да дойде в Ираклия. Лициний се съгласил. Придружен от дворцови сановници и много войници, той тръгнал за Ираклия, като заповядал да вземат и златните му и сребърни идоли. Същата тая нощ чудно видение предсказало на Теодор, че е близко времето на неговия подвиг. Във време на молитва изведнъж небесна светлина го осияла и той чул глас да му говори: "Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе!" Теодор разбрал, че скоро ще трябва да страда за името Христово и сърцето му се изпълнило с радост.
Между това царят наближавал до града. Теодор влязъл в стаята си и усърдно се молел на Бога така: "Господи Боже истинний, Който не лишаваш от Твоята помощ онези, които се уповават на Тебе. Покажи ми Твоята милост и ме запази от изкушенията на врага. Укрепи ме и дай ми сила мъжествено да стоя за Твоето име и, ако е нужно, да положа живота си за Тебе, Който се умрял за нашето спасение".
Укрепен чрез молитва, Теодор се облякъл в хубава премяна, качил се на кон и излязъл с граждани и войници да посрещне царя, комуто се поклонил. Лициний при звука на музика от тръби и литаври влязъл тържествено в града.
На другия ден царят седнал на престол, приготвен за него на площада сред града. Оръженосци и велможи го окръжили. Той се обърнал към Теодор с похвала за мъжеството му, за мъдростта на неговите разпореждания и за реда, който намерил в града. След това той го поканил да принесе жертва на боговете пред народа. Теодор помолил царя да отложи това жертвоприношение с два дни и през туй време да му позволи да вземе идолите при себе си в къщи. Лициний се съгласил: отнесли златните и сребърните истукани в дома на воеводата Теодор, който в същата нощ ги раздробил на части и ги раздал на сиромаси.
След два дена царят събрал отново народа на площада и казал на Теодор: "Мъдри Теодоре, любими наш воеводо, ето настана денят за празненство и жертвоприношение. И тъй, принеси жертва на боговете, та целия народ, като види твоето благочестие, да им служи с по-голямо усърдие!" Преди Теодор да успее да отговори на царя, един от войниците се приближил до Лициний и му казал: - Господарю, лъже те воеводата. Аз вчера видях златна глава на един от идолите у един бедняк, който ми каза, че я получил от Теодор.
Царят бил тъй поразен от това известие, че дълго в недоумение мълчал. - Тоя войник говори истината – казал Теодор. – Аз действително строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти помогнат, когато сами не можаха да се спасят от разрушение?
Дълго Лициний не могъл от гняв да произнесе ни една дума. Но най-после избухнал със страшни заплахи срещу Стратилата. Линикий заповядал жестоко да бият Теодора с волски жили и присмивайки се над неговите страдания, казвал му: "Е, какво, Теодоре, избави ли те твоят Бог?" Теодор спокойно отговорил: "Прави каквото искаш. Ни скръб, ни страдания, ни самата смърт няма да ме разлъчат от Христовата любов".
Лициний не могъл да разбере, че Бог невидимо, но с всемогъща сила помагал на страдащия за Неговото име. В яростта си царят заповядал да бият Теодора с оловени пръчки, да го обгарят с огън, с остри керемиди да трият раните му. След дълги изтезания затворили го в тъмница за пет дни без хляб и вода. Между това Лициний заповядал да приготвят кръст и след пет дни завел мъченика от тъмницата, за да бъде разпнат. Приковали ръцете и нозете му на кръста и войниците, по повеля на Лициний, стреляли в лицето му и му изболи очите.
При страданията на Теодор присъствал верният му служител Авгар, който записвал всичко, що ставало. Виждайки господаря си как изнемогва, той с плач паднал при нозете му, молейки го да му даде благослов и да му каже последна дума. "Авгаре – казал му мъченикът – запиши всички мои страдания и деня на моята смърт!" След това той се обърнал с молитва към Господа и излял пред Него скръбта на душата си, която изнемогвала от страдания. "Господи – казвал той, - с рани покриха тялото ми, избодоха очите ми, цялата ми плът е раздробена и само кости висят на тоя кръст... Помени ме, Господи, който страдам за Твоето име, и приеми моя дух".
Теодор свършил мъченичеството си чрез посичане с меч. Страданията на светия великомъченик и неговата твърда вяра станали причина да приемат християнската вяра много жители на града и много войници. Свети великомъченик Теодор пострадал за Христовото име при нечестивия римски император Лициний, в град Хераклея, където светият бил военачалник. Датата на неговата мъченическа кончина е осмото число на месец февруари. А сега се празнува пренасянето на честните му мощи от град Хераклея в неговия роден град Евхаита, което станало по неговото разпореждане, дадено на слугата му Вар.
On the seventh Sunday of Pascha, we commemorate the holy God-bearing Fathers of the First Ecumenical Council. The Commemoration of the First Ecumenical Council has been celebrated by the Church of Christ from ancient times. The Lord Jesus Christ left the Church a great promise, I will build My Church, and the gates of hell shall not prevail against it (Mt. 16:18). Although the Church of Christ on earth will pass through difficult struggles with the Enemy of salvation, it will emerge victorious. The holy martyrs bore witness to the truth of the Savior's words, enduring suffering and death for confessing Christ, but the persecutor's sword is shattered by the Cross of Christ. Persecution of Christians ceased during the fourth century, but heresies arose within the Church itself. One of the most pernicious of these heresies was Arianism. Arius, a priest of Alexandria, was a man of immense pride and ambition. In denying the divine nature of Jesus Christ and His equality with God the Father, Arius falsely taught that the Savior is not consubstantial with the Father, but is only a created being.
A local Council, convened with Patriarch Alexander of Alexandria presiding, condemned the false teachings of Arius. However, Arius would not submit to the authority of the Church. He wrote to many bishops, denouncing the decrees of the local Council. He spread his false teaching throughout the East, receiving support from certain Eastern bishops.
Investigating these dissentions, the holy emperor Constantine consulted Bishop Hosius of Cordova, who assured him that the heresy of Arius was directed against the most fundamental dogma of Christ's Church, and so he decided to convene an Ecumenical Council. In 325, 318 bishops representing Christian Churches from various lands gathered together at Nicea.
Among the assembled bishops were many confessors who had suffered during the persecutions, and who bore the marks of torture upon their bodies. Also participating in the Council were several great luminaries of the Church: St Nicholas, Archbishop of Myra in Lycia, St Spyridon, Bishop of Tremithos, and others venerated by the Church as holy Fathers.
With Patriarch Alexander of Alexandria came his deacon, Athanasius (who later became Patriarch of Alexandria. He is called "the Great", for he was a zealous champion for the purity of Orthodoxy. In the Sixth Ode of the Canon for today's Feast, he is referred to as "the thirteenth Apostle."
The emperor Constantine presided over the sessions of the Council. In his speech, responding to the welcome by Bishop Eusebius of Caesarea, he said, "God has helped me cast down the impious might of the persecutors, but more distressful for me than any blood spilled in battle is for a soldier, is the internal strife in the Church of God, for it is more ruinous."
Arius, with seventeen bishops among his supporters, remained arrogant, but his teaching was repudiated and he was excommunicated from the Church. In his speech, the holy deacon Athanasius conclusively refuted the blasphemous opinions of Arius. The heresiarch Arius is depicted in iconography sitting on Satan's knees, or in the mouth of the Beast of the Deep (Rev. 13).
The Fathers of the Council declined to accept a Symbol of Faith (Creed) proposed by the Arians. Instead, they affirmed the Orthodox Symbol of Faith. St Constantine asked the Council to insert into the text of the Symbol of Faith the word "consubstantial," which he had heard in the speeches of the bishops. The Fathers of the Council unanimously accepted this suggestion.
In the Nicean Creed, the holy Fathers set forth and confirmed the Apostolic teachings about Christ's divine nature. The heresy of Arius was exposed and repudiated as an error of haughty reason. After resolving this chief dogmatic question, the Council also issued Twelve Canons on questions of churchly administration and discipline. Also decided was the date for the celebration of Holy Pascha. By decision of the Council, Holy Pascha should not be celebrated by Christians on the same day with the Jewish Passover, but on the first Sunday after the first full moon of the vernal equinox (which occured on March 22 in 325).
Няма коментари:
Публикуване на коментар