
След смъртта на родителите си Сампсон наследил голяма богатство, което той употребил за полза на ближните. Всички свои роби пуснал на свобода, раздавал щедри милостини, подслонявал и хранел сиромаси и странници. Той обичал усамотението, но грижейки се преди всичко за ближните, Сампсон се заселил в Цариград и построил дом, където приемал бедни, болни и странници.
Сам лекувал болните и с Божия сила вършел много чудеса. От смирение той скривал тия прояви на особената Божия милост към него. Но неговият свят живот станал известен и патриархът го ръкоположил за свещеник.
Случило се, че император Юстиниан, който царувал в онова време (527 – 565 г.), опасно заболял. Старанията на най-изкусните лекари отишли напразно. Но Сампсон чрез чудесната сила, дадена му от Бога, излекувал царя. “Ще ти дам награда каквато пожелаеш” – казал му възрадваният цар, – вземи пари или имот!” Сампсон отказал богатсво за себе си и помолил да построят дом за болните и бедните. Царят изпълнил желанието на Сампсон и построил обширна болница и странноприемница, където назначил Сампсон за началник.
Св. Сампсон се трудил до дълбока старост и умрял в 550 г. Много чудеса ставали над неговия гроб и в уредената от него болница.
Няма коментари:
Публикуване на коментар