Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник. Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.
Представил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.
Saint Naum of Ochrid, a Bulgarian by descent, was one of the disciples of the holy Equals of the Apostles Cyril and Methodius, and he accompanied St Clement of Okhrid when he preached the Gospel in Bulgaria. When St Clement set off to the southwestern regions, St Naum remained in the then capital city of Plisk. Afterwards St Naum became succeeded St Clement in a monastery on the shores of Lake Okhrida, where he labored for ten years. St Naum reposed on December 23, 910, and his relics were glorified by numerous miracles, especially healings of spiritual infirmities.
Св. Методий е повече известен със своите съчинения, отколкото с обстоятелствата на своя живот. Знае се, че във време на гонението той увещава своето паство към твърдост във вярата и сам извършил мъченически подвиг. Едни говорят, че това станало при римския император Деций, а други - през време на Максимиановото гонение против християните (ок. 311).
Отците на Църквата с голямо уважение говорят за писанията на св. Методий, който с ярост и сила опровергал лъжливото учение на Порфирий и някои заблуждения на Ориген. Св. Методий написал обширно съчинение "За Възкресението", обяснение на книгата Битие, на Песен на песните и на много други книги. Отците на Църквата го наричат ревностен поборник на истината и богат на мъдрост.
Божият угодник Методий, който се отдал на служба на Господа от ранни години, бил честен съсъд, приел в себе си Светия Дух. Затова, по Божествен избор, той се сподобил с епископско достойнство, като станал архипастир на словесните овце в град Патара, Ликийска област. Свети Методий ръководел своето словесно паство с богоугодно старание, като го направлявал към съвършенство с кротки поучения. В дните на епископството на свети Методий възникнала Оригеновата ерес, която прелъстила мнозина. Виждайки нейното разрастване, свети Методий - този истински пастир - изгарял с изобличенията си ереста като с огън. Със своето изпълнено с мъдрост и Божествена благодат учение той изтребил надвисналата над верните еретическа мъгла.
Неговите боговдъхновени наставления осияли вселената подобно на мълнии и като звук на разумна тръба по пялата вселена се разнесъл звукът на неговите поучения. Затова невидимият враг не бил в състояние да понесе ревността, с която бил въодушевен свети Методий в своите велики трудове, подети заради благочестието и Христовата Църква. Той въоръжил срещу светия епископ своите видими слуги - езичниците, които се покланяли на идолите. По неговите внушения езичниците решили да предадат на мъчителна смърт Божия служител, който се бил обрекъл още преди страданията на "живоносно умъртвяване". Те хванали Христовия светител и отсекли честната му глава с меч. И преминал свети Методий в по-добрия живот. Като жива жертва се принесъл този, който в началото служил на Агнеца Божий, а после сам бил заклан като агнец.
Така се увенчал с двоен венец добрият подвижник на благочестието, който се борил с ересите и изповядвал Христа пред езичниците без страх, даже до проливане на кръв и мъченическа смърт, която последвала при царуването на Аврелиан.
Николай Кавасила (1332 - 1371) - християнски писател и богослов, един от най-видните представители на византийската богословско-мистична литература на XIV век, редом със св. Григорий Палама. Племенник на Солунския архиепископ Нил Кавасила († ок. 1390 г.), самият той не приел свещенически сан. Бил е секретар в двореца на император Иоан Кантакузин и се подвизавал на дипломатическото поприще. По-късно се усамотил в манастир и се посветил на духовно творчество. Живял по време на апогея на исихастките спорове, Кавасила подкрепил св. Григорий Палама. От него са останали съчиненията: "Тълкование на Божествената литургия", "Седем слова за живота на Христос", "Опровержение на Тома Аквински". В неговите трудове срещаме тълкувание на цялата традиция на св. Григорий Палама, макар че той е използвал друга терминология.
Св. Николай Кавасила е канонизиран на 3 юни 1982 година от Еладската Православна Църква.
Няма коментари:
Публикуване на коментар