патриарх Митрофан и епископ Иларион

Свети Митрофан бил съвременник на св. Константин Велики и братов син на римския император Пров. Той управлявал Цариградската църква 10 години. Когато Константин Велики видял за първи път св. Митрофан, обикнал го като баща. Във време на Първия вселенски събор св. Митрофан вече бил старец на 117 г. и като не могъл лично да вземе участие в работите на събора, определил своя викарен епископ Александър за свой представител. Императорът изходатайствал от събора за св. Митрофан названието патриарх. И така, той бил първи цариградски патриарх. При това Константин Велики поканил целия събор да посети болния и престарял архипастир. Когато императорът го запитал кого желае да остави за свой наследник на патриаршеския престол, старецът посочил Александра. След това св. Митрофан казал на александрийския патриарх Александър: "О, брате, превъзходен наследник си оставяш ти!" И взел за ръка архидякон Атанасий, по-късно св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, и го похвалил пред всички. След това предсказание св. Митрофан се простил с всички и подир 10 дни предал душата си богу в 325 година.

Saint Metrophanes, Patriarch of Constantinople, was a contemporary of St Constantine the Great (306-337). His father, Dometius, was a brother of the Roman emperor Probus (276-282). Seeing the falseness of the pagan religion, Dometius came to believe in Christ. During a time of terrible persecution of Christians at Rome, St Dometius set off to Byzantium with two of his sons, Probus and Metrophanes. They were instructed in the law of the Lord by Bishop Titus, a man of holy life. Seeing the ardent desire of Dometius to labor for the Lord, St Titus ordained him presbyter. After the death of Titus first Dometius (272-303) was elevated to the bishop's throne, and thereafter his sons, Probus (303-315) and in 316 St Metrophanes.
The emperor Constantine once came to Byzantium, and was delighted by the beauty and comfortable setting of the city. And having seen the holiness of life and sagacity of St Metrophanes, the emperor took him back to Rome. Soon Constantine the Great transferred the capital from Rome to Byzantium and he brought St Metrophanes there. The First Ecumenical Council was convened in 325 to resolve the Arian heresy. Constantine the Great had the holy Fathers of the Council bestow upon St Metrophanes the title of Patriarch. Thus, the saint became the first Patriarch of Constantinople.
St Metrophanes was very old, and was not able to be present at the Council, and he sent in his place the chorepiscopos (vicar bishop) Alexander. At the close of the Council the emperor and the holy Fathers visited with the ailing Patriarch. At the request of the emperor, the saint named a worthy successor to himself, Bishop Alexander. He foretold that Paul (at that time a Reader) would succeed to the patriarchal throne after Alexander. He also revealed to Patriarch Alexander of Alexandria that his successor would be the archdeacon St Athanasius.
St Metrophanes reposed in the year 326, at age 117. His relics rest at Constantinople in a church dedicated to him.


Иларион Макариополски e висш български духовник, митрополит (от 1872 г.), един от водачите на църковно-националната борба. Роден е през септември 1812 г. в гр. Елена. Първоначално учи в родния си град, а след това - в гръцкото училище в с. Арбанаси. През 1831 г. отива в Хилендарския манастир на Света Гора и на следващата година приема монашество. Продължава образованието си в гръцките училища в Карея (столицата на Света Гора) и на о. Андрос, Гърция, след което завършва гръцка гимназия в Атина.
За да продължи образованието си, заминава през 1841 г. в Цариград. Там се запознава с Неофит Бозвели и става негов близък сподвижник и помощник в борбата за извоюване на църковно-национална независимост. В прошения до Високата порта излага българските искания за самостоятелна българска църква. Заради това по искане на Цариградската патриаршия е заточен (1845-1850 г.) в Света Гора. Освободен е чрез застъпничеството на руския учен Андрей Муравьов.
След завръщането си в Цариград разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи. За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика.
В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Цариградската патриаршия, така и пред Високата порта.
На тържествената великденска литургия на 3 април 1860 г. еп. Иларион не споменава цариградския патриарх и с тази си дръзка постъпка дава открит израз на желанието на българския народ да скъса с гръцката църковна зависимост и върховенството на Цариград. Отново е заточен, този път в Мала Азия (1861-1864 г.). Преди заминаването си отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост.
Последните години от живота му са не по-малко наситени. След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет и е член на първия ни Св. Синод. През 1872 г. е избран за търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) в манастира "Св. Петър и Павел" край Лясковец. Умира 4 юни 1875 година в Цариград. Там, в двора на Желязната църква "Свети Стефан", наричана още "Българския Йерусалим", е погребан редом с Авксентий Велешки, Паисий Пловдивски, Екзарх Йосиф и други.