Свети Михаил, епископ Синадски, чиято памет се чества днес, носещ едно и също име с архангела на небесните сили, водел и ангелски живот, украсен с девствена чистота и всякакви добродетели. Още от най-ранна възраст бил посветен на Бога, а в юношеските си години приел монашество и се показал достоен служител на Бога, подвизавайки се заедно със свети Теофилакт, епископ Никомидийски, при патриаршеството на свети Тарасий, от когото двамата били изпратени в манастир, намиращ се на брега на Черно море. Подвизавайки се тук в монашески трудове, двамата светци твърде много преуспели в добродетелите, и молитвите им имали голяма сила пред Бога.Веднъж по време на жътва, когато жегата била непоносима, и от недостиг на вода на това място мнозина изнемогнали от жажда, светците се помолили на Бога и по молитвите им станало така, че празният меден съд се напълнил с вода в достатъчно количество. Така Господ изпълнява волята и молитвите на почитащите Го и приклонява ухото Си към молитвите им. Това чудо напомняло станалото някога чудо в пустинята, когато за изнемогващия от жажда Израил Бог извел вода от камък, и другото - когато заради Самсон (израилски съдия), умиращ от жажда, Бог направил от изсъхналата кост от магарешка челюст да потече извор с жива вода.
След това светейшият патриарх Тарасий, виждайки добродетелния живот на тези преподобни отци, сияещи като звезди на небето, ги признал за достойни за високия архиерейски сан. Блажения Теофилакт посветил в сан митрополит на Никомидия, а свети Михаил посветил за епископ на град Синад, и те двамата пасели Христовото стадо, давайки с живота си добър пример на паството си.
Когато светейшият патриарх Тарасий отишъл от земния живот при Господа, а след него приел престола на Константинополската църква свети Никифор, отново се надигнала бурята на икoноборческата ерес, която вече била осъдена на Седмия вселенски събор на светите отци. Нечестивият император Лъв Арменец, заразил се с тази ерес, предприел гонение срещу Христовата Църква, отричайки почитането на светите икони и наричайки ги идоли, а покланящите им се предавал на мъчения и смърт. Преди всичко той изгонил светейшия патриарх Никифор, а също и другите православни архиереи от престолите им, а вместо тях назначил свои единомишленици - еретици - и на светите места се въдворила мерзостта на запустението.
По това време свети Михаил се показал ревностен защитник на православието и изобличител на еретическото нечестие. Укрепяван и умъдряван от благодатта на Светия Дух, той се противопоставял на еретиците и затварял устата им, порицаващи светите икони. Нечестивият цар Лъв, не понасяйки изобличенията на светеца, дръзновено порицаващ еретическото му заблуждение, предал Христовия светител на мъчения. Светецът, без да се страхува от мъките, мъжествено отстоявал своите убеждения и казал на императора: - Аз почитам светите икони на моя Спасител Иисуса Христа и на Пречистата Дева, Неговата Майка, както и на другите светии, и им се покланям; а твоето разпореждане смятам за невъзможно да изпълня.
Посраменият Лъв, изпълнил се с гняв, осъдил Христовия изповедник на изгнание.
Гонен от едно място на друго, светецът понесъл много горчиви скърби и неприятности, докато не достигнал небесната обител и не получил вечния покой. Така завършил праведния си живот, украсен с двоен венец - причислен към архиереите като архиерей, и към мъчениците като мъченик, за слава на Христа, нашия Бог.
Υπήρξε στα χρόνια του βασιλιά Λέοντος του Αρμενίου (814 μ.Χ). Μοναχογιός πλουσίων γονέων ό Μιχαήλ, από τα Σύναδα της Φρυγίας, σπούδασε τα θεολογικά γράμματα και έπειτα πήγε στην Κωνσταντινούπολη. Εκεί συνδέθηκε με έναν άγιο άνθρωπο, το Θεοφύλακτο. Και οι δύο μαζί κατοίκησαν σε ένα μοναστήρι στον Εύξεινο Πόντο, πού είχε Ιδρύσει ό Πατριάρχης Ταράσιος, ό όποιος είδε το θείο φωτισμό και την αγία ζωή των δύο ανδρών και τους χειροτόνησε Ιερείς. Έπειτα, τον μεν Θεοφύλακτο έκανε επίσκοπο Νικομήδειας, τον δε Μιχαήλ επίσκοπο Συνάδων. Στη νέα του θέση, ό Μιχαήλ έλαμψε πνευματικά σαν ύπέρλαμπρη πόλη επί του όρους κειμένη. Δυναμικός μαχητής της πίστης, δίδασκε τακτικά το θείο λόγο. Υπεράσπιζε άγρυπνα το ορθό δόγμα από τις αιρετικές διδασκαλίες και διακρίθηκε για τα φιλάνθρωπο αισθήματα του, συντρέχοντας τους φτωχούς και ασθενείς του ποιμνίου του. Όταν ό αυτοκράτωρ Λέων ό Αρμένιος κήρυξε διωγμό ενάντια στις Ιερές εικόνες, ό Μιχαήλ αντιτάχθηκε με θάρρος σ' αυτή την προκλητική ενέργεια του αυτοκράτορα. Άλλα ό Λέων με θρασύτητα τον έκλεισε σε ένα φρούριο, πού ονομαζόταν Ευδοκίας. Άλλα επειδή ό Μιχαήλ δεν έπαυε να διδάσκει την αλήθεια, τον περιέφερε από φυλακή σε φυλακή, με αποτέλεσμα από τίς κακουχίες να παραδώσει το πνεύμα του "ως καλός στρατιώτης Ιησού Χριστού". (Την κάρα του Αγίου Μιχαήλ αποθησαυρίζει ή Ί. Μονή Μεγίστης Λαύρας στο Άγιον Όρος, πού της παραχωρήθηκε με χρυσόβουλο από τους βασιλείς Βασίλειο και Κωνσταντίνο).
From his youth saint Michael the Confessor longed for the monastic life and was sent by Patriarch Tarasius (784-806) to a monastery on the coast of the Black Sea. St Theophylactus, the future Bishop of Nicomedia also entered the monastery together with him.
At the monastery both monks engaged in spiritual struggles and were soon glorified by gifts from the Lord. Once, during a harvest, when the people were weakened by thirst, an empty metal vessel was filled with water by the prayer of the monks.
Patriarch Tarasius consecrated St Michael as bishop of the city of Synada. Through his holy life and wisdom, St Michael won the love of believers, and the notice of the emperors Nicephorus I (802-811) and Michael I Rangabe (811-813). St Michael was present at the Seventh Ecumenical Council at Nicea in 787. When the Iconoclast heretic Leo the Armenian (813-820) assumed the throne, he began to expel Orthodox hierarchs from their Sees, appointing heretics in their place.
St Michael defended Orthodoxy, bravely opposing the heretics and denouncing their error. Leo the Armenian brought St Michael to trial, but not fearing torture he answered resolutely, "I venerate the holy icons of my Savior Jesus Christ and the All-Pure Virgin, His Mother, and all the saints, and it is to them I bow down. I shall not obey your decrees to remove icons from churches."
Leo then banished St Michael to the city of Eudokiada, where the confessor died about the year 821. The head of St Michael is preserved in the Great Lavra of St Athanasius on Mount Athos, and part of the relics are at the Iveron monastery.
Няма коментари:
Публикуване на коментар