Свети апостол Андроник бил един от 70-те апостоли Христови и сродник на свети апостол Павел, който споменава за него в Посланието си до римляните: Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа (Рим. 16, 7). Апостол Андроник благовествувал в разни страни и бил епископ в Панония. Saint Andronicus Apostle of the Seventy and Saint Junia were relatives of the holy Apostle Paul. They labored much, preaching the Gospel to pagans. St Paul mentions them in his Epistle to the Romans: Salute Andronicus and Junia, my kinsmen and fellow prisoners, who are of note among the Apostles, who also were in Christ, before me (Romans 16:7).
St Andronicus was made Bishop of Pannonia, but his preaching also took him and St Junia to other lands, far from the boundaries of his diocese. Through the efforts of Sts Andronicus and Junia the Church of Christ was strengthened, pagans were converted to the knowledge of God, many pagan temples closed, and in their place Christian churches were built. The service in honor of these saints states that they suffered martyrdom for Christ.
In the fifth century, during the reign of the emperors Arcadius and Honorius, their holy relics were uncovered on the outskirts of Constantinople together with the relics of other martyrs at the gate of Eugenius (February 22). It was revealed to the pious cleric Nicholas Kalligraphos that among the relics of these seventeen martyrs were the relics of the holy Apostle Andronicus. Afterwards, a magnificent church was built on this spot.
Родителите на свети мъченик Николай били албанци. Те живеели в Тесалия в град Янина и били в близко родство с един висок чиновник в Далмация, който бил любимец на тогавашния турски султан Сюлейман II (1520-1566 г.). Бащата на Николай се наричал Мартин, а майка му — Ефросина. Това показва, че те били християни. Мартин и Ефросина били бездетни. Като хора благочестиви и дълбоко вярващи, че бездетността им е Божие наказание за някой сторен на младини грях, те усърдно се молили Богу да им прости сторения от тях грях и да ги благослови с рожба. И Бог чул молитвата на тези от светъл и благочестив род съпрузи и ги наградил с мъжка рожба, когато те вече били в доста напреднала възраст (1510 г.). Молитвите си към Преблагия Бог благочестивите Мартин и Ефросина отправяли главно пред иконата на Мирликийския чудотворец, детепазителя свети Николая, комуто най-усърдно се молили да ходатайства за тях пред Всеподателя Бога. Малкият Николай растял и крепнел и телом, и духом, бил разумен и мъдър, обичал и почитал родителите си и във всичко им се покорявал, като при това се стараел и да подражава на добрите им работи. Той често се молел и усърдно се учел; той успял да се научи да чете не само по албански, а и по гръцки и славянски, защото в Янина в XVI век имало доста много и гърци, и славяни. При това той постоянно посещавал богослужението в храма. Като поотраснал, родителите му го дали на майстор обущар и Николай в късо време, не само че изучил добре този занаят, а и станал отличен майстор.
Когато Николай поотраснал, родителите му се поминали. Останал без тях, Николай продължавал да живее все тъй честно и почтено в страх Господен, както живеел и когато те били живи... Веднъж той си припомнил, че и Авраам, по Божие повеление, напуснал отечеството си и отишъл, та се поселил в посочената му от Бога земя Ханаан и че, благодарение на това преселване, станал родоначалник на еврейския народ, а от рода на потомъка му Давида се родил Христос Спасител. И ето, Николай раздал полученото от родителите си наследство и се приготвил да отпътува. Пътуването в Европейска Турция и през сегашния (XX) век беше твърде опасно, а по онова време (през XVI) то е било несравнено по-трудно и по-опасно. Надявайки се на Божията помощ и закрила, той смело се впуснал в път, и макар че не без затруднения и големи неприятности, след многодневно пътуване, наставляван от Духа Светаго, благополучно пристигнал в София, който дивен и прекрасен град Николай отдавна имал горещо желание да види.
Не току-тъй българите наричали този град Средец, а с право го наричали така, защото той се намира наистина в средата на земите, населени с българи. Бележит и славен той бил още от много старо време, причина на което било неговото местонахождение и околността му. Той се намира на големия търговски и исторически път, който свързвал, а и сега свързва Западна Европа с Изток, а по онова време през този град минавал и търговският път, който свързвал Адриатическо море с р. Дунав. По онова време Средец влизал в областта Македония и бил един от най-големите, най-многолюдните и най-добре украсените градове. И тогава, както и сега, Средец бил заобиколен с високи планини всред едно обширно поле, напоявано от студени и приятни за пиене води. Редом с тези води в околността на София и тогава имало топли минерални извори, които и сега помагат за лекуването на много телесни недъзи. В планините около този град имало твърде много манастири, а в самия град имало твърде много бележити храмове, които поради пазените в тях свети мощи привличали мнозина от православните българи. В църковно отношение гр. Средец бил не по-малко бележит. Нека напомним, че в този именно град в 343-344 година бил свикан известният Сардикийски поместен събор, главната цел на който било окончателното осъждане ереста на Ария. В София в XVI век имало архиереи, истински пастири на словесното стадо; достойни свещеници и дякони и отлични четци и певци църковни. А и самите градски жители се отличавали по благочестието си и искрената си вяра. Между тях имало и доста начетени в светото писание и творенията на светите отци, а някои от тях дори и претърпели от турците мъченическа смърт за вярата си в Христа Спасителя. В този именно град пристигнал и се заселил Николай.
Тука преди всичко той се настанил на работа, за да може с честен труд да изкарва прехраната си. Това обаче не му препятствувало усърдно да посещава службите в светите храмове и горещо да се моли Богу за греховете си. Щом като дал доказателства, че е майстор и че даже отлично работи занаята си, Николай бил приет за член на обущарския еснаф, и, следователно, станал редовен гражданин на гр. София...
След бракосъчетанието си той продължавал да живее тъй, както живял и досега. Усърдно работел занаята си, за да спечели прехраната си с честен труд, и често пъти се молел и постел...
продължение на:
http://pravoslavie.domainbg.com/11/bulgarski_novomucenici/nikolaj_sofijski.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар