Св. Георги живял по времето на римския император Диоклетиан (284 – 305 г.) в малоазийската област Кападокия. Когато бил още дете баща му пострадал и загинал за вярата си в Христа. Като младеж св. Георги постъпил в армията и поради изключителните си качества много бързо се издигнал до висок пост. Понесъл много мъчения за вярата и устоял. В християнската иконография св. Георги се изобразява като воин на бял кон с копие забито в устата на змей. 
Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил умен и способен младеж и императорът го направил и член на императорския съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите му да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за подвиг в името на Господ Иисус Христос.Явил се в двореца в Никомедия, столицата на тогавашна Витиния и защитил вярата си. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Затова го подложили на различни мъчения. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги ги понесъл.
Мнозина, като видели твърдостта му, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година.
George was born to a Christian family during the late third century. His father was from Cappadocia and served as an officer of the Roman army. His mother was from Lydda, Iudaea (now Lod, Israel). She returned to her native city as a widow along with her young son, where she provided him with an education.The youth followed his father's example by joining the army soon after coming of age. He proved to be a good soldier and consequently rose through the military ranks of the time. By his late twenties he had gained the title of tribunus (Tribune) and then comes (Count), at which time George was stationed in Nicomedia as a member of the personal guard attached to Roman Emperor Diocletian.
In 303 Diocletian issued an edict authorizing the systematic persecution of Christians across the Empire. The emperor Galerius was supposedly responsible for this decision and would continue the persecution during his own reign (305–311). George was ordered to participate in the persecution but instead confessed to being a Christian himself and criticized the imperial decision. An enraged Diocletian ordered his torture and execution.After various tortures, including laceration on a wheel of swords, in which he was miraculously resuscitated three times, George was executed by decapitation before Nicomedia's city wall, on April 23, 303. A witness of his suffering convinced Empress Alexandra and Athanasius, a pagan priest, to become Christians as well, and so they joined George in martyrdom. His body was returned to Lydda for burial, where Christians soon came to honour him as a martyr.
Някога в старо време живял в Арабия един човек, на име Иов, който бил потомък на библейския Авраам. Той бил праведен и благочестив, живял в страх Божий и избягвал злото; бил богат – имал много слуги и слугини и многобройни стада, които в оная страна съставяли главното богатство. Всички жители на страната обичали и уважавали Иова, понеже той охотно помагал на сиромасите, защитавал немощните и се славел със своята мъдрост. Като наградил Иова със земно богатство, Господ го благословил и със семейно щастие: той имал седем синове и три дъщери. Всички помежду си живеел в мир и съгласие. Често те се събирали, понеже вече живеели отделно в свои домове. Иов не участвал в тия празници, но оставайки у дома си, той молел Бога за децата си и принасял за тях жертви, просейки Божията милост за тях.
Но Богу било угодно да прати на Иова изпитания. Светата Библия разказва, че Бог веднъж бил казал на дявола: Обърна ли внимание върху Моя раб Иов? Защото няма на земята такъв като него: човек непорочен, справедлив, богобоязлив и отбягващ злото (Йов 1:8). Дяволът отговорил на Господа: "Нима току–тъй Иов е богобоязлив? Как да не Ти служи когато си го надарил с всички блага? Но я му ги отнеми, та да видим, дали ще продължи да Ти служи!" Тогава Бог, за да представи в лицето на Иов висок пример на търпение и преданост към Божия промисъл, дал на дявола временно власт над имуществото и семейството на Иов. Веднъж синовете и дъщерите на Иов обядвали заедно у най-големия си брат, а Иов у дома си принасял за децата си обикновените жертви Богу, когато изведнъж при него влязъл един от слугите и му казал: "Твоите волове и осли бяха на полето, и разбойници нападнаха и ги откараха, и избиха момците, които ги пасяха. Отървах се само аз, за да дойда и да ти обадя". Още той не свършил, затекъл се друг слуга и съобщил, че огън Божий паднал от небето и изгорил овците и пастирите на Иов, и че той едничък останал жив. Още той говорел, дошъл трети вестител и казал, че халдейци откарали камилите на Иова и убили слугите, които ги пасели. Най-после четвърти слуга донесъл печалната новина: "Синовете ти и дъщерите ти пируваха в къщата на първородния си брат. Ето, духна силен вятър откъм пустинята и обгърна четирите ъгли на къщата, която се събори върху децата, и те умряха. Отървах се само аз, за да ти обадя".
Поразен от скръб, Иов раздрал горната си дреха, паднал на земята и казал: "Гол се родих на земята, гол и ще се върна в нея. Господ даде, Господ и взе. Да бъде благословено името Му!" – И нито дума на ропот не се изтръгнала из устата на Иов.
Но понеже и след това дяволът не преставал да клевети Иов пред Бога и да оспорва добродетелите му като заявявал, че Иов не служи на Бога безкористно и обича не толкова Бога, колкото себе си, то Господ позволил на дявола да се допре до тялото му. Иов бил поразен от тежка болест, от проказа: цялото му тяло се покрило с рани и гной. Лишен от имот и от децата си, Иов лежал на извънселищното бунище и тежко страдал, но продължавал да пази вярата си в Бога и непоклатната надежда на Неговата благост и правосъдие. И това било само началото на страданията на великия Божи човек. Предстояли му много по-страшни душевни терзания, които дошли от най-близките му същества на света – неговата собствена жена и неговите най-добри приятели.
Жената на Иов, в малодушието си, говорела на своя мъж, че е по-добре той да похули Бога и да умре, отколкото да търпи такива страдания. - Ти говориш като безумна! – отговорил Иов. – Ако приемахме доброто от Бога, то не трябва ли да приемем и бедствията, които Той ни изпраща?
Трима от приятелите на Иов узнали за неговото нещастие и го посетили. Като го видели в такова жалко положение, те дълго не намирали думи да го утешат, и безмълвно седели пред него, докато почнали да говорят. Не разбирайки пътищата Господни, те мислели, че Бог наказва Иов за някакви тайни прегрешения, и се стараели да възбудят у него разкаяние.
Но съвестта на Иов била чиста. Защото той винаги се стараел да служи на Бога от всичкото си сърце и сега се пoкoрявал на Неговата воля. Той знаел, че бедствията са му пратени от Бога, и се уповавал на мъдростта и благостта на Господните определения. Твърдата вяра в Бога го поддържала. Като изброил своите тъги, той се провикнал: Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из прахта тази моя скапваща се кожа (Йов 19:25). Най-после Господ Сам обяснил на Иов и приятелите му, че людете не могат да съдят за Божиите пътища, но са длъжни с благоговение да им се покоряват, защото само Бог е премъдър и всемогъщ.
Като изпитал по такъв начин безуспешно над праведния Иов всички средства, за да поколебае в него вярата и търпението, дяволът останал посрамен, а Господ отново пратил на Иов щастие: Той му възвърнал здравето и силата, дал му на старост други седем синове и три дъщери, и двойно повече богатство, отколкото имал по-рано. Иов след това проживял още дълги години, като видял свои внуци и правнуци, и спокойно починал, стар и сит на живот (Йов 42:17). 
The Holy Martyr Barbarus, formerly a robber, lived in Greece and for a long time he committed robberies, extortions and murders. But the Lord, Who does not desire the death of a sinner, turned him to repentance. Once, when Barbarus was sitting in a cave and gazing upon his stolen possessions, the grace of God touched his heart. He thought about the inevitability of death, and about the dread Last Judgment. Pondering over the multitude of his wicked deeds, he was distressed in his heart and he decided to make a beginning of repentance, saying, "The Lord did not despise the prayer of the robber hanging beside Him. May He spare me through His ineffable mercy." Barbarus left all his treasures behind in the cave and he went to the nearest church. He did not conceal his wicked deeds from the priest, and he asked to be accepted for repentance. The priest gave him a place in his own home, and St Barbarus followed him, going about on his hands and knees like a four-legged animal, since he considered himself unworthy to be called a man. In the household of the priest he lived with the cattle, eating with the animals and considering himself more wicked than any creature. Having received absolution from his sins from the priest, Barbarus went into the woods and lived there for twelve years, naked and without clothing, suffering from the cold and heat. His body became dirty and blackened all over.
Finally, St Barbarus received a sign from on high that his sins were forgiven, and that he would die a martyr's death. Once, merchants came to the place where St Barbarus labored. In the deep grass before them they saw something moving. Thinking that this was an animal, they shot several arrows from their bows. Coming closer, they were terrified to see that they had mortally wounded a man. St Barbarus begged them not to grieve. He told them about himself and he asked that they relate what had happened to the priest at whose house he had once lived. After this, St Barbarus yielded up his spirit to God. The priest, who had accepted the repentance of the former robber, found his body shining with a heavenly light. The priest buried the body of St Barbarus at the place where he was killed. Afterwards, a curative myrrh began to issue forth from the grave of the saint, which healed various maladies. His relics are located at the monastery of Kellios in Thessaly, near the city of Larissa.
Преподобный Иов, игумен Почаевский, чудотворец (в миру Иван Железо), родился в середине ХVI века в Покутье в Галиции. В возрасте 10 лет он пришел в Преображенский Угорницкий монастырь, а на 12-м году жизни принял монашество. С юности преподобный Иов был известен величайшим благочестием, строгой подвижнической жизнью и рано был удостоен священнического сана. Около 1580 года, по просьбе известного поборника Православия князя Константина Острожского, он возглавил Крестовоздвиженский монастырь близ города Дубно и управлял монастырем более 20 лет в обстановке нараставших гонений на Православие со стороны католиков и униатов. В начале ХVII века преподобный удалился на Почаевскую гору и поселился в пещере неподалеку от древней Успенской обители, славной своей чудотворной Почаевской иконой Божией Матери. Братия обители, полюбив святого отшельника, избрали его своим игуменом. Преподобный Иов, ревностно исполняя должность настоятеля, был кроток и ласков с братьями, сам много работал, сажал в саду деревья, укреплял плотины близ монастыря. Принимая деятельное участие в защите Православия и русской народности, преподобный Иов присутствовал на Киевском Соборе 1628 года, созванном против унии. После 1642 года преподобный Иов принял великую схиму с именем Иоанн. Иногда он полностью затворялся в пещере на три дня или на целую неделю. Иисусова молитва была непрестанным деланием его кроткого сердца. По свидетельству ученика и составителя жития преподобного Иова Досифея, однажды во время молитвы преподобного пещеру осиял небесный свет. Скончался преподобный Иов в 1651 году, прожив более 100 лет, после пятидесятилетнего управления Почаевской обителью. 28 августа 1659 года совершилось прославление преподобного Иова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар