понеделник, 30 март 2009 г.

св. преподобни Йоан Лествичник. Св. Евула, майка на св. Пантелеймон

Не е известно къде се е родил великият подвижник преподобни Йоан. Предполага се, че той бил сириец. Подтикван от любов към Бога, той на седемнадесетгодишна възраст се оттеглил в Синайската планина, където бил постриган за инок. Там живял деветнадесет години под ръководството на благочестив и мъдър старец и след смъртта му се поселил в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина. Тук Йоан се предал на постоянна молитва и на пост; проливал сълзи от умиление и съкрушение на сърцето си. Макар от цялата си душа да обикнал самотния и безмълвен живот, той не се отказвал да наставлява тия, които идвали при него за съвет, и дори приел при себе си един ученик на име Мойсей. За Мойсей се разказва едно събитие, което доказва как Бог пази верните Си раби. Веднъж Мойсей бил на работа далеч от килията, а преподобни Йоан се молел у дома си. След молитвата леко задремал и веднага чува, че някой му говори: "Ти спокойно спиш, а ученикът ти се намира в опасност!" Йоан се събудил, но не знаел къде да намери Мойсей и започнал да се моли за него. Привечер Мойсей се върнал и Йоан го запитал не се ли е случило с него нещо лошо. "Едва не бях затиснат при падането на един голям камък – отговорил Мойсей. – Уморен от работа и от слънчевия пек, аз легнах да си почина на сянка до една надвиснала скала. Веднага ме събуди твоят глас, който ме викаше. Бързо станах и в същото време скалата падна." Йоан със сълзи благодарил на Господа, Който му известил за опасността на ученика и чул молитвата му.
След дълги години, прекарани в пустинно място, преподобни Йоан, по молба на синайските иноци, се съгласил да бъде игумен на тяхната обител. Той ръководел братята и ги наставлявал на духовен живот и на монашески подвиг. Неговият голям духовен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга "Лествица към рая", в която той наставлява християните как да устремят мисълта си към Бога и по каква духовна "лествица", т. е. Стълба на добродетелта, да постигнат християнското съвършенство. По тая книга той е наречен "Лествичник".
Св. Йоан Лествичник умрял в 603 година.

Св. великомъченик Пантелеймон се родил в гр. Никомидия. От детство още той бил възпитан в християнската вяра понеже майка му била християнка. Тя обяснявала на детето заповедитe Господни и се стараела да му внуши отвращение към езичеството. Но, за съжаление, благочестивата майка умряла, когато Пантелеймон бил още дете. За невръстното сираче останал да се грижи баща му. Той обаче бил ревностен езичник и редовно водел сина си в идолския храм. Уроците на добрата майка скоро се изличили от паметта на детето.
Saint Euboula, mother of the Great Martyr Panteleimon (July 27), died peacefully around 303, before the martyrdom of her son.

неделя, 29 март 2009 г.

Неделя на св. Йоан Лествичник. Св. преподобни Марк, епископ Аретусийски

"Нека се постараем да се научим да познаваме Божиите истини най-вече с пот, а не с просто слово; защото не думи, а дела трябва да покажем при излизането си от този живот" (Лествица, стъпало 26:31). "Свещеното Писание и боговдъхновените книги на Църквата е необходимо да се четат с благоговение, постене и молитва, и особено да прилагаме на дело тези неща които четем. Само така ще се предпазим от "лъжлив и лицемерен подвиг" (Стъпало 2:6). "Ако искаме да постигнем добродетелта смиреномъдрие, нека не преставаме да изпитваме сами себе си; и ако в душата си мислим, че всеки от нашите ближни е по-добър от нас, то Божията милост не е далеч от нас" (Стъпало 25:31). "Духовният огън, който идва в сърцето, възкресява молитвата: при възкресението и възнасянето й на небето става слизането на небесния огън в горницата на душата." "Истинският пастир има любов. От любов се разпна Архипастирът". "Вярвай без смут на поелите в Господа грижата за нас".
"Неопитен ученик се хвали с учителя си, търсейки предимство сред хората, причинявайки си безчестие." "Когато оплакваш греховете си, никога не слушай онова псе, което ти внушава, че Бог е човеколюбив, защото то прави това с намерението да те откъсне от плача и от безстрашния страх. Мисълта за милосърдието Божие приемай само тогава, когато видиш, че се свличаш в бездната на отчаянието".

В царуването на император Константин Велики, когато християнската вяра възтържествувала над езичеството, в много градове били построени църкви, а капищата били разрушени. Мнозина християнски епископи получили тогава от царя право да разоряват идолските капища, между които бил и аретусийския епископ Марк. Скоро в империята започнали страшни смутове: войници убили мнозина роднини на царя и искали да убият и племенниците му Гал и Юлиан. Аретусийският епископ ги спасил, като ги скрил в църквата. След смъртта на Константин ставали много вълнения и от друг род; наследникът му Констанций покровителствал еретиците ариани и гонел правоверните.
След Констанций встъпил на престола Юлиан, оня същият, когото спасил от смърт епископ Марк. Юлиан от младини ненавиждал християнската вяра, която престорено изповядвал при Констанций. Като станал император, той веднага обявил, че поддържа езичеството. Той употребявал всички средства, за да унизи, угнети и оскърби християните. Юлиан издал указ – идолските капища, разрушени от християните, да бъдат пак издигнати за сметка на тия, които ги разрушили. Епископ в Аретуса бил все същият Марк, вече престарял и дълбоко почитан от всички за благочестивия си и свят живот. Градските власти поискали от него средства за възстановяване на капищата, които той разрушил при Констанций. Епископът отговорил, че той няма пари, но ако дори да би имал, той не би дал нищо за езическо капище. Знаело се, че той действително е беден, и градските власти, като намалявали своите искания, накрай му заповядали да внесе една нищожна сума, като го заплашвали с наказание в случай на неподчинение.
Тогава започнали страшни преследвания срещу християните от езичниците, които били подстрекавани от царя. В много градове езическото население избивало християните и ги мъчело жестоко. Престарелият епископ не се уплашил от опасността и повторил своя отказ. Тогава го предали на разярения народ. Биели светия старец, влачили го по улиците, хвърляли по него камъни, мъчили го до смърт, но не могли да победят твърдостта му. Едва жив, старецът все пак не отстъпвал. Накрай управителят на града го спасил от ръцете на мъчителите. По думите на историка блажени Теодорит, мнозина от гражданите на Аретуса, учудвайки се на твърдостта на светия старец, се обърнали към християнската вяра.
В същото време пострадал и дякон Кирил. Множество християни били мъчени в разни градове на Палестина, Египет и Сирия.

събота, 28 март 2009 г.

св. Иларион Нови Изповедник. Св. Стефан Изповедник. Св. мъченик Боян Енравота, княз Български

Преподобният Иларион взел върху себе си игото на монашеското житие още от младите си години. Следвайки разпнатия Христа, той носел своя кръст, побеждавайки плътските страсти с въздържание; уединявайки се в затвор и пребивавайки много години в безмълвие. Така той се просветил с безстрастие и с добродетелния си живот надминал всички монаси, за което се удостоил с презвитерски сан. Впоследствие станал игумен на манастира, наречен Пеликит, намиращ се в Азия, близо до Хелеспонт. Той извършил много дивни чудеса. С думата си прогонвал от нивите и лозята животните, вредящи на растенията; с молитвата си спрял силен град и измолил от Бога дъжд по време на суша; подобно на пророк Елисей разделил реката, изцелил човек с изсъхнала ръка, възвърнал зрението на слепец, избавял сакатите от недъзите им, изгонвал бесове, и обилно изпълвал с риба мрежите на рибарите при неуспешен лов. Преподобни Иосиф Песнописец в осмата песен на канона, написан от него в чест на светеца, съобщава, че свети Иларион за почитането на честната икона на Спасителя е претърпял гонения и оскърбления от мъчителите, за което го нарича мъченик. Според едни сведения преподобни Иларион е живял при царуването на Лъв Арменец, поругаващ се над светите икони, други смятат, че е живял по времето на Лъв Исавриец и неговия син Копроним, царували много преди Лъв Арменец, което изглежда по-близо до истината. Той пострадал за светите икони, когато на Велики Четвъртък воеводата на Копроним, Лахондракон неочаквано нападнал Пеликитския манастир с войниците си по време на божествената служба. Той дръзко влязъл в църквата, а след това в олтара, заповядал да прекратят службата и съборил на земята Светите и Животворящи Христови Тайни; после оковал четиридесет и двама избрани монаси в железни вериги. На някои от останалите братя нанесъл рани, измъчвайки телата им, други изгорил, като първо намазал брадите и лицата им със смола, на трети отрязал носовете; и накрая запалил манастира заедно с църквата. А избраните четиридесет и двама отци изпратил на заточение из краищата на Ефеска област и там, като ги затворил в една стара баня, ги предал на смърт. Предполагат, че по това време е пострадал и преподобния Иларион, игумен на споменатите отци.

Преподобни Стефан, Христов изповедник, живял по времето на цар Лъв Арменец. Обикнал постническото житие от детство и украсил се с добродетелен живот, впоследствие той бил игумен на Триглийския манастир [в околностите на Константинопол], като приел игуменския сан след настойчивите молби на братята; със своето учение увещавал мнозина да живеят богоугодно и в чистота. Но нечестивият цар Лъв Арменец повдигнал люто гонение срещу християните, унищожавайки светите икони. Тогава той извикал преподобни Стефан и започнал да го принуждава да измени на православната вяра, да се откаже от поклонението на светите икони и да подпише отричането си от православието. Преподобният не само отказал да направи това, но укорил царя за нечестието му. За своята твърдост в православната вяра той преминал през много мъки и затваряне в тъмница; след това бил изпратен на заточение и тук, достигнал до крайно изтощение от страданията и болестите, отишъл при Христа Бога, заради Когото претърпял много мъки и смърт.

Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам. Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години. Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831-836), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам. Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от "чуждия Бог". Но князът решително заявил:
- Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!
Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:
- Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!
След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година. Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836–852), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852–889) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз български.
Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест.

петък, 27 март 2009 г.

св. мъченица Матрона Солунска

Св. Матрона, като момиче-сираче, била слугиня в Солун, в къщата на един евреин. Жената на тоя евреин постоянно хулела Матрона заради нейната вяра в Христа и я принуждавала да се отрече от Христа и да отиде в синагогата. Но кротката Матрона вярно служела на своята господарка, без да й възразява на хулите и тайно се молела на Христа Бога. Един ден еврейката узнала, че Матрона скришом от нея отишла в църква и ядосана я запитала защо не е отишла в синагогата. Матрона кротко й отговорила: "Защото живият Бог е в християнската Църква, а от еврейската синагога Той е отстъпил." Побесняла от тоя смел отговор, еврейката жестоко я била и затворила в една мрачна стая, като при това я и вързала. На другия ден тя намерила девойката развързана чрез Божията сила. Матрона на колене се молела Богу. Господарката повторила няколко дни това наказание, докато най-после чрез глад и побой тя уморила девойката. Тогава еврейката взела тялото на светата мъченица и от горния етаж на къщата си го хвърлила на улицата. Християните взели тялото на мъченицата и с чест го погребали. Епископ Александър пък, като узнал за чудесата, които се извършват при гроба на светата мъченица, издигнал там църква в нейна чест. А злата еврейка скоро получила заслуженото: от същото място на къщата, откъдето хвърлила тялото на св. Матрона, тя паднала на камъните на улицата и се убила.

четвъртък, 26 март 2009 г.

Събор на св. архангел Гавриил. Св. мъченик Георги Софийски Стари

На другия ден след Благовещението на пресвета Богородица Църквата е установила тържество в чест на архистратиг Гавриил, наричано Събор, тоест събрание на вярващите в негова чест. Както гражданските общества почитат представители и пратеници, облечени с висока власт, така и светата Църква почита небесния пратеник – архангел Гавриил, който донесъл на земята радостната вест за въплътяването на Сина Божий.
Архангел Гавриил, благовестник на въплътяването на Сина Божий, е един от седемте велики ангели, които предстоят до престола Божий. Той е открил на Захария за рождението на Предтеча и сам за себе си е казал: "Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога". Неговото име – Гавриил значи "сила Божия". Светите Отци, като говорят за Благовещение, обясняват, че е пратен ангел с такова име, за да означи кой е и какъв ще бъде Оня, Който ще се роди от Пресвета Дева, а именно – ще бъде Бог всемогъщ, крепък и силен. Светите отци мислят, че Гавриил принадлежи към първия и най-високия чин небесни сили, т.е. серафимския чин, понеже серафимите стоят най-близко до Бога. Той е, значи, един от седемте най-близки до Бога серафими. Имената на тия серафими са Михаил, Гавриил, Рафаил, Уриил, Салатиил, Ехудиил и Варахиил.

Св. Георги Софийски Стари е един от многобройните мъченици за вярата от първите години на турското робство. Той е и един от малцината, за които са запазени писмени свидетелства. Житието му, написано от неизвестен автор, е достигнало до нас само в гръцки препис. Св. Георги се родил през 1407 година в София. В християнската вяра и благочестие го възпитали родителите му. Хубавият млад мъченик Георги бил с военен чин - в турската или византийската войска, житиеписецът не пояснява. По примера на своя молитвеник и закрилник св. Георги Победоносец, изпълнявал достойно войнишката си служба и получил знака на голямо отличие. Когато навършил 30 години, се озовал в завзетия от турците град Одрин. "който някога беше блажен град, защото имаше християнско население, а сега е нещастен, защото гъмжи от заблуда, както преди когато го владееше нечестивия род на езическите елини", както уточнява житиеписецът. Там на 26 март 1437 година мъченикът Георги пострадал заради искрената си вяра в Господ Иисус Христос.

Турчин-оръжейник, при когото св. Георги отишъл да му оправи лъка, похулил християнската му вяра. Уверен в безкрайния блажен живот с Бога, св. Георги без страх изповядал и защитил вярата си. Турците го заловили, увещавали, заплашвали и жестоко измъчвали. Осъдили го на смърт - първо го проболи с нож, а после го изгорили на клада. От житието на друг софийски светец - Георги Нови Софийски, се разбира, че мъченическият подвиг на св. Георги Софийски е бил известен в родния му град.

Свето Благовещение

"А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените." Лука 1:26-28
В шестия месец след като архангел Гавриил възвестил на свещеник Захария за рождението на свети Йоан Предтеча, същият Божий вестител бил пратен в Назарет при Дева Мария. Тая преблагословена Дева била сгодена за един благочестив човек, на име Йосиф, който произлизал, както и тя, от рода на цар Давид.
Ангелът се явил при пресветата Дева и казал: "Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!" Смирената Дева се смутила от тия думи. Но ангелът продължил: "Не бой се, Марие, понеже ти намери благодат у Бога! И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син, и ще Го наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давид; и ще царува над дома Яковов навеки, и царството Му не ще има край." Пресвета Дева казала на ангела: "Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?" — Ангелът й отговорил: "Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий."
След това ангелът възвестил също така на пресвета Дева за радостта, обещана на сродницата й Елисавета, която скоро трябвало да роди син. "Ето рабинята Господня — казала Мария, — нека ми бъде по думата ти?" Ангелът си отишъл, а светата Дева се отправила в планинската страна, при сродницата си Елисавета, която си изпълнила с Дух Светий и я приветствала, наричайки я майка на Господа.

Пресвета Дева била, както е известно, дъщеря на благочестивите старци Йоаким и Анна, които още от рождението й я били посветили Богу. Когато станала на три години, те я завели в храма. Скоро след това те умрели. А пресвета Дева Мария, като останала под напътствието на свещенослужителите, постоянно се намирала в храма, молела се и чела Свещеното Писание. Преданието говори, че когато светата Дева навършила годините, в които според юдейския обичай девойките встъпвали в брак, първосвещеникът й обявил, че не може повече да остава в храма и че тя трябва да си избере съпруг. Но пресвета Дева Мария отговорила решително, че била посветена от родителите си и сама се посветила Богу, затова тя трябва завинаги да остане девойка. А в Юдея нямало обичай доброволно някой да избира безбрачен живот за служене Богу и затова, за да не се наруши общоприетият обичай, свещениците сгодили Мария за един благочестив старец, на име Йосиф, далечен неин родственик, който трябвало да я пази. Пресвета Дева Мария, като минала в дома на праведния Йосиф, водела скромен живот; занимавала се с ръкоделие и споделяла домакинските грижи с дъщерите на Йосиф. Гласът й не се чувал в празни и шумни разговори; тя била кротка и мълчалива; най-голяма радост за нея било четенето на свещените книги. Като изучила пророчествата, тя знаела, че е близко дохождането на Месия - Христос. В пророчествата на Исаия тя чела, че Месия трябва да се роди от Дева (Ис. 7:14), и от все сърце желаела да види тая благочестива Дева и да стане макар последна робиня на тая, от която ще се роди Спасителят на света.
Пресвета Мария със смирение и неописана радост приела тая блага вест: "Душата ми величае Господа - отговорила тя на Елисаветиното приветствие - и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, защото Той милостно погледна смирението на рабинята Си, защото ето, отсега ще ме облажават всички родове; загдето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които Му се боят."

Великият подвижник и духовен писател отец Юстин се родил на Свето Благовещение в гр. Брание, Южна Сърбия в свещеническо семейство. Богословско образование получил в Академията "Св. Сава" в Белград (в която тогава преподавал бъдещият светител Николай Велимирович), в Петербургската духовна академия, в Теологическия факултет на Оксфордския университет и накрая в Атина, където през 1926 г. защитил докторска дисертация на тема "Учението на св. Макарий Египетски за тайната на човешката личност и тайната на нейното познание". Познал суетата и преходността на земния живот, той рано се замонашил и се отдал изцяло на богословието. Макар че известно време преподавал богословие в семинарията и откърмил много духовни чада в градовете Карловци, Призрен и Битоля, той не преставал да мечтае за Атон. Поради копнеж по аскетическия живот и от смирение не пожелал да приеме дори епископското достойнство, което му предложили по време на мисионерските години в Прикарпатието (1930-1932). Преподавателската му дейност продължила по-късно в Теологическия факултет на Белградския университет, където от 1934 г. преподавал богословие. От май 1948 г. до последните си земни дни отец Юстин се подвизавал в манастира Челие (Chelije), където като молитвеник и постник, продължил неуморно духовната си и книжовна дейност. Представил се в Господа на празника Благовещение, на който се и родил, в 1979 година.

вторник, 24 март 2009 г.

св. преподобни Захария. Св. Артемон, епископ на Селевкия

Преподобни Захария бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество. Карион взел със себе си и Захария, понеже майката не могла да го изхрани. Макар и по-млад от много старци в манастира, Захария се удостоил с големи благодатни дарове. От благодатта Божия усещал като да му гори цялата вътрешност.
На запитването на св. Макарий, кое нещо прави монаха истински монах, Захари отговорил:
- Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии.
А на запитването на стареца Мойсей, що значи да бъдеш монах, Захария хвърлил своята камилавка и я стъпкал с нозете си, като казал:
- Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах.
Захария е бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.

Блаженият Артемон бил родом от писидийския град Селевкия, където отраснал и бил възпитан. Той водел благочестив живот, когато светите апостоли проповядвали на света Христовото учение. Веднъж свети апостол Павел дошъл в Селевкия, където сред гражданите, подобно на светилник, който не може да се укрие, блестял с добрите си дела Артемон. Понеже бил утвърден в Христовата вяра и в него изобилствувала божествената премъдрост, свети апостол Павел го определил за пастир и учител, ръкоположил го за първи епископ на Селевкия Писидийска. Блаженият Артемон ръководил добре и богоугодно повереното му паство. За всички бил пристанище на спасение. За вдовици, сираци и бедни бил незаменим покровител, чудотворен лечител на душите и телата. Прекарал живота си благочестиво и богоугодно и починал в дълбока старост.

понеделник, 23 март 2009 г.

св. Никон и неговите двеста ученици. Св. мъченица Лидия. Св. Лука Одрински

В III в. в гр. Неапол (Италия) живял един доблестен войн на име Никон. От баща си той бил възпитан в езичество, но майка му била християнка. Тя постоянно молела Бога да просвети душата на сина й чрез истинската вяра, често говорела на Никон за Бога и, пращайки го на война, увещавала го да призовава на помощ Господа Иисуса Христа. По младежко лекомислие Никон обръщал малко внимание на увещанията на майка си. Нейните думи обаче се запазили в сърцето му и в скоро време принесли богати плодове... Като се върнал от война, Никон разказал на майка си за случилото се с него. Зарадвала се благочестивата майка, със сълзи благодарила на Господа, Който чул нейната молитва, и Го молела да довърши започнатото и да помогне на сина й да Го познае и да повярва от цялото си сърце... Никон й обещал да се върне, простил се с нея и, напътствуван от нейното благословение, се отправил да търси свещеник. Като не намерил свещеник в града се отправил към пристанището, качил се на кораба, който трябвало да отплува на Изток. Дълго роднините и другарите му по служба го търсели, но безуспешно, понеже майка му не знаела за къде е заминал. Корабът между това спрял на остров Хиос. Никон слязъл на брега и прекарал осем дни сам на една планина в постоянна и пламенна молитва. През осмата нощ Никон в съня си видял ангел, който му връчил жезъл с кръст, заповядал му да отиде на другия ден на морския бряг и да се качи на кораба, който се намирал на пристанището. Никон изпълнил заповедта и след двудневно плаване излязъл на брега на планината, наричана Ганос. Тук, в планинските пещери, в туй време се криел от преследвания Кизическият епископ Теодосий със своите ученици. Уведомен насън за пристигането на Никон, Теодосий го приел с радост и любов и като го научил на Божия закон, извършил над него св. Кръщение. Така минали три години. Теодосий, който получил насъне известие за близката си смърт и повеля да повери словесното си стадо на Никон, ръкоположил го първом за дякон, после за свещеник и накрай за епископ. Той му поверил 190 иноци, дал му наставления и му заповядал да остави това пустинно място, което скоро щяло да бъде разорено от варварите, и да замине в Сицилия. Скоро подир това Теодосий се поминал и всички братя заедно с Никон се качили на кораб и след някое време стигнали до бреговете на Италия, понеже Никон искал преди всичко да види майка си. Той побързал за Неапол, гдето със сълзи от радост го посрещнала майка му. Като паднала на колене, тя се молела: "Благодаря ти, Господи, че ми даде да видя сина си, посветил се да служи на Тебе! И сега Те моля, приеми душата ми в Твоите ръце!" Като свършила молитвата, благочестивата майка заминала при Господа. Скоро предишните другари и приятели на Никон узнали, че той е в Неапол и го посетили...
Те заминали с него за Сицилия. Там всички се поселили в пустинно място, което им се понравило със своята красота и усамотение. Направили градини, насадили овощни дървета и започнали да живеят там чрез труда на ръцете си. Но след някое време срещу тях било започнато преследване. За тях узнал управителят на страната, Квинтиан, оня същият, който предал на мъчения и смърт св. Агатия. Той пратил войници да заловят иноците. "Добре сте дошли – казал св. Никон на войниците. Нашият Владика Господ чрез вас ни призовава при Себе Си." Укрепени чрез молитва, всички братя, смели и спокойни, се явили пред управителя. На увещанията му да се отрекат от Христа, те отговорили с единогласно изповедание на вярата в истинския Бог. Управителят заповядал всички да бъдат посечени с меч, освен Никон, комуто готвел по-жестоки мъчения. Всички в молитва предали душите си, а Никон бил отведен в тъмница, където небесно видение още повече укрепило вярата му. На другия ден Квинтиан го повикал при себе си, но като видял, че Никон не приема увещанията му, предал го на ужасни мъчения: обгаряли го с огън, привързвали го към буйни коне, за да влачат израненото му тяло. Но Бог помагал на Никон, като смекчавал лютостта на мъченията, и Никон сред страданията не преставал да слави Господа. Накрай Квинтиан, боейки се да не би твърдостта му да повлияе благотворно върху езичниците и те да се обърнат към Христа, заповядал да му отсекат главата с меч. Телата на всички мъченици били погребани от Месинския епископ.

St Philetus was a dignitary at the court of the emperor Hadrian (117-138), a persecutor of Christians. For openly confessing his faith in Christ the Savior, St Philetus was brought to trial with his wife St Lydia and their sons Macedonius and Theoprepius. By Hadrian's order, St Philetus was sent with his family to Illyria to the military governor Amphilochius to be tortured. Amphilochius gave orders to suspend them from a tree and to torture them with knives. After this, they were locked up in prison with the jailer Cronides, who believed in Christ. An angel came to them by night and eased their sufferings. On the following day the martyrs were plunged into a cauldron of boiling oil, but the oil cooled instantly, and the saints remained unharmed. The military governor Amphilochius was so astonished at this miracle that he himself believed in Christ and went into the boiling oil saying, "Lord, Jesus Christ, help me!" and he remained unharmed. The tortures were repeated when the emperor Hadrian came to Illyria. They threw the holy martyrs into the boiling oil again and again, but by the power of God they remained alive. The humiliated emperor returned to Rome, and the holy martyrs gave thanks to God, then they surrendered their holy souls to Him.

Преподобномъченик Лука се родил в Одрин от благочестиви родители българи Атанас и Доминица. Подир ранната смърт на бащата, майка му го дала на един богат търговец от Стара Загора, който се отнасял с него като с роден син. Веднъж търговецът се отправил в Русия, като взел със себе си и 13-годишния Лука. На връщане той се спрял в Цариград. Там Лука се скарал с едно турче и почнал да го бие. Тогава разярените турци го хванали и искали да го убият. Уплашения Лука завикал: "Пуснете ме! Аз ще се потурча!" Един турчин веднага го взел при себе си го заставил да се отрече от Христа и да приеме мохамеданството. Но след като преминал страхът, Лука се уплашил от своята постъпка, изгубил своята веселост и започнал горчиво да се кае. Той съобщил за себе си на своя осиновител и последният се опитал да го освободи с помощта на руския посланик. Но злият турчин вместо да освободи момчето, вързал му ръцете и насила го обрязал. Подир известно време Лука можал да избяга от този турски дом и да се представи на руския посланик, който го препратил в градовете Смирна и Тир. Там Лука заболял тежко и от страх пред смъртта повикал при себе си един християнски духовник. Като изслушал изповедта му, духовникът го посъветвал да се уедини на Атон и там под ръководството на добродетелни мъже да извърши покаяние. След като оздравял, той действително изпълнил съвета на духовника и постъпил в Иверския атонски манастир, гдето го възстановили в християнската му вяра чрез тайнството св. Миропомазание. Оттам преминал в манастира Ставроникита, гдето приел монашеско пострижение. Но врагът на човешкото спасение не му давал покой. Гонен от изкушения, той бягал от един манастир в друг: Зографския (отгдето се върнал в света, но като не успял да се успокои, пак дошъл на Атон), Ксиропотам, Котломуш, Предтечанския скит, Григориат, скита Св. Ана. Като се позамислил защо през всичкото това време няма покой, а все прехожда от място на място, той дошъл до заключението, че това е наказание от Бога за отричането му от християнската вяра. Така той дошъл до мисълта за мъченичество и я споделил с някои духовници: никой не смеел да му препоръча мъченически подвиг поради младостта му. Но накрай като видял неговата неизменна решителност, духовникът Ананий му дал килийно правило като подготовка към мъченичество за Христа. После духовникът Висарион го постригал във велика схима и заедно с него тръгнал за остров Митилин. След като се причастил със светите тайни Христови, св. Лука се облякъл като турчин и се отправил при кадията. Той разказал иносказателно как насила са го потурчили, открито се отказал от богопротивното мохамеданство и изповядал християнската вяра. Нито ласките и обещанията на мюсюлманите, нито заплахите с мъчения не могли да разколебаят твърдия юноша в неговата решителност да умре за Христа. Турците го били жестоко и го хвърлили в затвора, като му оковали нозете в клада. В това време по всички църкви се молели за мъченика. Митрополитът на острова и старецът Висарион успели да му изпратят в затвора светите Тайни Христови за последно причащение. Накрай съдията видял непоколебимата твърдост на Лука и го осъдил на смърт чрез обесване. Когато палачът надявал примката на шията му, казал: "Изповядай Мохамеда, великия наш пророк и ние ще те пуснем!" Светият мъченик отговорил: "Вярвам в моя Господ Иисус Христос и само на Него се покланям!"
Св. Лука бил обесен на 23 март 1802 г на 16-годишна възраст. Светото тяло на мъченика три дни останало да виси на бесилката, но през всичкото това време то си оставало бяло и благолепно, излъчващо необикновено благоухание. Подир трите дни турците привързали на шията му голям камък и тялото било хвърлено в морската глъбина, но вместо да потъне, то останало заедно с камъка върху водната повърхност. Когато настъпила нощта, християните го намерили на брега и го предали на земята с подобаващи почести. Останалите дрехи на преподобномъченика получили целебна сила и от докосването до тях болните получавали изцеление.

неделя, 22 март 2009 г.

Неделя Кръстопоклонна. Св. Василий, презвитер Анкирски. Св. преподобни монах Исакий. Св. мъченица Друсила

Свещеномъченик Василий претърпял много страдания и преследвания от арианите при цар Констанций (337–361). В това време той се прочул като голям ревнител на православието и истински пастир на християнската община в Анкира. А когато на престола се възкачил Юлиан Отстъпник и започнал гонение против християните, Василий явно изобличавал това ново нечестие и укрепявал своите люде във вярата. Затова той бил хвърлен в тъмница. Когато цар Юлиан дошъл в Анкира, Василий бил заведен пред него и царят започнал да го уговаря да се откаже от вярата Христова, като му обещавал почести и богатства.
Василий отговорил: - Аз вярвам в моя Христос, от Когото ти си се отрекъл и който ти е дал това земно царство, но то скоро ще ти се отнеме. Нима не се срамуваш от олтара, в който ти беше се спасил от смърт като осемгодишно дете, когато са те търсели да те убият?... Затова скоро ше ти се отнеме това временно царство. Ти ще издъхнеш в люти мъки и тялото ти няма да бъде погребано.
Разгневил се Юлиан и заповядал всеки ден от тялото на Василия да се одират седем ремъка от кожата му. Това правели мъчителите няколко дни. Когато Василий излязъл отново пред царя, той сам одрал един ремък от собствената си кожа и го хвърлил в лицето на Юлиан, като му извикал: "Вземи, Юлиане, и яж, ако ти е сладко това ядене, а за мене Христос е живот!"
Това оскърбление било разгласено из града и царят от срам тайно напуснал Анкира и заминал за Антиохия. Продължили жестоко да мъчат св. Василий, който предал душата си на Господа в 363 година.

Преподобный Исаакий жил в IV веке, приняв постриг, подвизался в пустыне. В годы царствования императора Валента (364 - 378), ревностного сторонника ереси Ария, начались преследования православных, закрывали и разрушали храмы. Узнав о гонении, преподобный Исаакий покинул пустыню и пришел в Константинополь, чтобы утешать и укреплять православных. В это время варвары-готы, жившие по Дунаю, пошли войной на империю. Они захватили Фракию и направились к Константинополю. Когда император Валент выходил с войском из столицы, преподобный Исаакий, обратившись к императору, громко воскликнул: "Царь, отопри храмы православным, и тогда Господь поможет тебе!". Но император, не обращая внимания на слова монаха, самоуверенно продолжал путь. Трижды повторял преподобный свою просьбу и пророчество. Рассерженный император приказал бросить преподобного Исаакия в глубокий овраг, поросший колючим терновником. На дне оврага было болото, выйти из него было невозможно. Но преподобный помощью Божией остался жив, вышел, догнал императора и сказал: "Ты хотел погубить меня, но святые Ангелы вывели меня из пропасти. Послушай меня, открой храмы православным и победишь врагов своих. Если же не послушаешь меня. то не возвратишься живым, но погибнешь в огне". Император удивился смелости старца и приказал своим приближенным Сатурнину и Виктору взять преподобного и держать в заключении до его возвращения.
Вскоре сбылось пророчество святого. Готы победили и начали преследовать греческие войска. Император вместе со своим военачальником-арианином укрылись в сарае с соломой и были сожжены наступавшими. После известия о гибели императора преподобного Исаакия освободили и стали почитать как пророка Божия. Когда на престол был избран святой царь Феодосий Великий (379 - 395), он по совету Сатурнина и Виктора призвал к себе старца, встретил его с великой честью, просил святых молитв и исполнил все его наставления: изгнал ариан из Константинополя и возвратил православным храмы. Преподобный Исаакий хотел возвратиться в пустыню, но Сатурнин и Виктор упросили его не уходить из города и ограждать его молитвами. В предместье Константинополя они построили для святого жилище, куда к нему собрались иноки. Так возникла обитель, игуменом и духовным наставником в которой был преподобный Исаакий. Он окормлял также и мирян, много помогал бедным и страждущим. Достигнув глубокой старости, преподобный Исаакий поставил вместо себя игуменом преподобного Далмата, по имени которого стал называться монастырь. Скончался преподобный Исаакий в 383 году.

The Holy Martyr Drosis, together with Five Virgin-Martyrs Agalida, Apollinaria, Daria, Mamthusa and Thais: St Drosis was daughter of the emperor Trajan (98-117), a fierce persecutor of Christians. In the year 99 he revived an earlier law which forbade secret gatherings and was indirectly aimed against Christians. In the year 104 he issued a special law against Christians. Beginning in that year, the persecutions continued until the end of his reign. During this time the bodies of martyred Christians often remained unburied in order to intimidate others. Five Christian virgins: Aglaida, Apolliniaria, Daria, Mamthusa and Thais, took upon themselves the task of burying such Christians. They secretly gathered up the bodies of martyrs, anointed them with spices, wrapped them in shrouds and buried them. When she learned of this, Drosis, a secret Christian but not yet baptized, asked the holy virgins to take her with them when they went to bury Christians. On the advice of the court dignitary Adrian, a guard was set over those who had been killed, to arrest anyone who tried to bury them. On the very first night, St Drosis and the five virgins were caught. Learning that one of the captives was his own daughter, Trajan gave orders to hold her separately, in the hope that she would change her mind. The remaining holy virgins were sentenced to burning in a furnace for melting copper. They bravely accepted execution and were granted crowns of martyrdom. The copper, mingled with the ashes of the martyrs, was used to make tripods for a new bath of Trajan. But as long as these tripods stood in the bath-house, no man was able to enter it. Anyone crossing the threshold fell down dead. When the pagan priests realized why this happened, they advised that the tripods be removed. Adrian told the emperor to melt the tripods and to make five statues of naked virgins, in the likeness of the Martyrs. Then he said that these statues should be placed before the entrance to the imperial bath. Trajan agreed. When the statues were set up, the emperor saw in a dream five pure lambs pastured in Paradise, and the Shepherd who said to him, "O most wanton and wicked Caesar! Those whose images you placed there to be mocked have been taken away from you and brought here by the Good and Merciful Pastor. In time your daughter, the pure lamb Drosis, shall also be here." When he awoke, Trajan flew into a rage and ordered two huge furnaces to be heated. At the ovens an imperial edict was posted: "You who worship the Crucified, save yourselves many agonies, and spare us also from these labors. Offer sacrifice to the gods. If you do not wish to do this, however, then let each of you voluntarily cast himself into this furnace." Many Christians willingly went to martyrdom. When she heard of this, St Drosis also decided to endure martyrdom for Christ. In her prison she offered prayers asking the Lord to release her. God heard her prayer, amd the guards fell asleep. St Drosis went off to the ovens, but began to wonder: "How can I go to God without a wedding garment, for I am impure. But, O King of Kings, Lord Jesus Christ, for Your sake I give up my imperial position, so that I may be the lowliest handmaiden in Your Kingdom. Baptize me Yourself with your Holy Spirit."
After praying in this manner, St Drosis anointed herself with myrrh, which she had taken along with her, and immersing herself in water three times, she said: "the servant of God Drosis is baptized in the Name of the Father, and of the Son, and of the Holy Spirit." For seven days the saint hid, spending her time in fasting and prayer. Christians found her and learned from her everything that occurred. On the eighth day, the holy Martyr Drosis went to the red-hot ovens and cast herself into the fire.

св. преподобни Яков Изповедник

Сведенията за свети Иаков Изповедник, с които разполагаме, са доста кратки и непълни. Знаем само, че като се стремял още от най-младите си години към подвижническия живот, той приел монашество и умъртвявал плътта си с постоянен пост и молитва. Иаков много обичал да чете книгите на Свещеното Писание, преди което винаги очиствал ума си с молитва. Впоследствие той бил възведен в епископски сан.
При царуването на императора иконоборец Константин Копроним свети Иаков бил принуждаван да се отрече от иконопочитанието. Но той не се подчинил на нечестивите иконоборци, за което бил подложен на много мъчения - бил гонен, заточаван, измъчван с глад и жажда и претърпял още много други мъки. Посред страданията той предал светата си душа на Бога, заради Когото се подвизавал. А от Него приел Небесното Царство и се радва вечно на небесата.

св. отци, избити в манастира "Св. Сава". Св. мъченица Фотина

От VІІ век околностите на Йерусалим непрестанно се подлагали на нападения от хищните сарацини. Те не щадели дори мирните отшелнически обители, макар в тях да живеели пустинници, които нямали никакви земни богатства. Веднъж във време на самото всенощно богослужение срещу Връбница в лаврата "Св. Сава" дошъл слух, че варварите в голямо множество се готвят да нападнат обителите. Братята решили да не се оттеглят от лаврата, понеже били предадени всецяло на Господа и приживе били умрели за света. Те не се бояли от смърт. Почнали още по-пламенно да се молят, готвейки се да преминат в по-добрия живот. Действително, на Велики четвъртък сарацините с голяма сила нападнали манастира и веднага убили няколко иноци. Другите пък те събрали в църква и започнали да ги разпитват къде са скрити манастирските съкровища: "Откупете себе си и църквата си четиристотин жълтици – казвали варварите на светите отци – иначе всички ще бъдете избити!"
- Не проливайте напразно кръвта ни – кротко отговорили иноците. – Толкова злато ние никога не сме имали. Вземете простите ни дрехи. Друго имущество у нас не ще намерите.
Варварите не повярвали на думите на иноците и чрез мъчения искали да узнаят от тях къде са скрити съкровищата им. Имало в манастира пещера, в която някога се подвизавал св. Сава, основателят на лаврата. Вътре в нея те затворили всички иноци и пред входа на пещерата натрупали сухи клони и запалили голям огън. Иноците се задушили от смрад и дим, а варварите продължавали да ги питат за скритите съкровища, но в отговор чували само молитви към Бога от задушаващите се братя.
Осемнадесет души умрели в пещерата; други били посечени с меч или по друг начин мъчени до смърт. Известни на Църквата са само имената на Йоан, Сергий и Патракий.

По Христово време самаряните са живеели на юг от Галилея и на север от Юдея в палестинската ивица от Средиземно море до река Йордан. Самаряните не са израилтяни, а смес между асирийски преселници и завареното от тях немногочислено израилско население. Самаряните са признавали само Мойсеевото петокнижие, без останалата част от Ветхия завет. Това разкъсване на Божието Ветхозаветно слово въвеждало самаряните в идолопоклонство, още повече, че преселниците от Асирия идват заедно със своите идоли и демони. Голямо е било самарянското извращение на Ветхозаветната израилска вяра, и голяма е била враждата им с юдеите, които ревностно пазели вярата си. Господ Иисус Христос преминава през Самария на път за Галилея и се спира при кладенец близо до град Сихар. На кладанеца идва една самарянка да си налее вода. Господ й казва: "Дай ми да пия". Самарянката се учудва, че един юдеин говори с нея и даже я моли за вода, тъй като знае за непримиримата вражда между самаряни и юдеи. Христос отново се обръща към самарянката: "Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива". Под "вода жива" Господ разбира Себе Си и Своето учение. Така Той сочи на хората, че трябва да оставят враждите помежду си и да се обърнат към Него, към истинния път за спасение. Господ ни показва, че трябва да обичаме и своите врагове, че трябва да правим добро и на тези, които ни мислят злото. Но без живата вода на Христовото баговестие човеците не могат да правят добро. Те се заблуждават и от заварени погрешни верови и исторически наслоения, и от собствената си греховна природа. Христос е този, който единствен може да даде истина и любов на грешниците, да укрепи духа им и да Ги научи на истинското Богопоклонение и служение на Бога. В хода на разговора си със самарянката Господ й дава да разбере, че Той е Месията, който трябва да дойде, че благовестието Божие, спасението Христово за света не е привилегия само за юдеите, за едно избрано малцинство, а е за всички хора, колкото и грешни да са те.

Сред многото православни жени, които познава историята, е и света Фотина - самарянката. Животът й представлява поразителен пример за това кака Божията благодат е способна да възроди и най-грешната душа, да я изведе от бедната на нечестието и възвиси до върха на духовната слава. Евангелското четиво разказва за беседата на Христа със самарянката за живата вода или за благодатта на Дух Светий и за поколението Богу с дух и истина. Веднъж Иисус седял при Якововия кладенец. Там била и самарянката, наречена по-късно Фотина. Той започнал беседа с нея за живата вода, която очиства греховете, утолява жаждата на безсмъртната душа с Бога. Така Иисус просто и мъдро довел самарянката до съзнанието за нейните собствени грехове и нуждата да се покае и обнови живота си. Обхваната от спасителната вяра в Избавителя, тя се покаяла за миналите си тежки грехове. Започнала да води добродетелен живот и се проникнала от такава пламенна любов към Господа, че както разказва Свещеното предание, не се побояла открито да изповядва Неговото име пред юдеите и езичниците и да изстрада много заради Него.

Самарянката получила мъченически венец при гонението на християните от римския император Нерон. Светата Църква е увековечила нейната памет, прославяйки я под гръцкото име Фотина. Светото предание съобщава поучителни подробности за нейния живот като самоотвержена благовестница за Христа. Проповедта й се разнасяла в такива важни центрове на древната култура като Коринт и Рим. Когато Нерон я призовал на съд, тя така твърдо изповядвала вярата си в Храста, че довела императора до неописуема ярост. Той заповядал да подложат нея и цялото й семейство (четири сестри и двама сина) на най-жестоки мъчения и люта смърт. Самата Фотина след ужасни изтезания била хвърлена в кладенец.
При кладенеца някога тя получила от Христа своето първо духовно озарение и и изпила първата чаша "жива вода", течаща във вечния живот. И пак кладенецът й послужил като врата, през която тя действително преминала във вечния живот!

четвъртък, 19 март 2009 г.

св. мъченици Хрисант и Дария

В ІІІ век един знатен човек на име Полемий пристигнал от Александрия в Рим, за да остави тук сина си Хрисант за възпитание и образование. В Рим Полемий бил приет с почести и императорът му дал званието сенатор. Младият Хрисант се учил и възпитавал при най-знаменитите философи. Между другите книги Хрисант попаднал и на светото Евангелие, което той прочел с внимание. Доверието му към светските езически учители се поколебало. Той разбрал, че людете, които не са познали Христа, още блуждаят в мрак, макар и основно да са изучили цялата човешка мъдрост. Затова той започнал да си търси учител, който да може да просвети душата му чрез познаването на закона Христов. Сближил се с християни и те му посочили един благочестив отшелник, който се бил посветил Богу. Старецът приел Хрисант с любов, обяснил му истините на християнската вяра и като се убедил, че момъкът искрено е повяарвал в Христа, извършил над него свето Кръщение. Обновен от нова духовна сила и изпълнен с пламенна любов към Бога, Хрисант не искал да скрива вярата си, гласно изповядал Христа и отричал езическите богове. Това стигнало до неговите роднини и те много се разтревожили. "Гледай що прави синът ти – казали те на Полемий. – Да не би тебе да държат отговорен за неговата вина? Той хулил боговете и говорил, че някой си Иисус Христос е истински Бог. Ако царят узнае за това,ти неще можеш да се спасиш от гнева му, защото хулещият боговете престъпва закона." Полемий се разтревожил. Той повикал сина си и започнал да го убеждава да се отрече от Христа. Катов видял, че думите му са безсилни, той решил да прибегне до строги мерки: затворил сина си и го подложил на лишения, като се нядавял така да го отклони от светата вяра. Но тая мярка никак не е имала желаното въздействие; напротив, в усамотението Хрисант още по-усърдно се предал на молитва и размисъл върху дълбоките истини на християнското учение. Роднините разбрали, че такова наказание до нищо няма да доведе и казали на Полемий: "Какво правиш? Ти по тоя начин няма да отървеш сина си от християнската вяра. Християните не се боят от мъчения и затвор. Те охотно понасят страдания за своя Бог и гоненията още повече възпламеняват усърдието им. Ти по-добре обкръжи Хрисанта с богатство, разкош и удоволствие – сред радостите на света той по-скоро ще забрави своя Бог." Полемий послушал съвета. Богато украсил своя дом, освободил Хрисант от затвора и го обкръжил с всякакви удоволствия, каквито могъл да измисли. Цял ден музиката не млъквала в неговия дом, препълнен с млади девойки. На трапезата били сложени разкошни ястия и скъпи вина. Били взети всички мерки, за да бъде развлечен юношата и да му се внуши любов към светските наслади. Но младият Хрисант не се поддавал на изкушения; молел Бога да му даде помощ и сила, непрестанно се издигал към Него с мисъл и Бог му помогнал да устои против съблазънта и да запази чистотата на душата и мъдростта на вярата. Баща му отчаяние вече не знаел какво да прави. Роднините му казали: "Има в храма на богиня Атина една млада девойка на име Дария, която е необикновено хубава и умна. Сгоди сина си за нея и тя ще го обърне към боговете!" Полемий помолил роднините си да отидат при девойката и да я уговорят да се омъжи за Хрисант. Дария се съгласила и се преместила в дома на Полемия, който със сълзи я молил да спаси сина му. На Дария се понравил младият Хрисант. Тя била необикновено добра и направила всичко, за да се понрави на юношата. Тя се обличала разкошно и се стараела да очарова Хрисант с блясъка на ума си и да го привлече към себе си чрез ласкави думи. Но Хрисант, който със цялото си сърце се стремял към Бога, оставал равнодушен към изкушенията.
"Девойко! – казал й той веднъж, - колко грижливо ти украсяваш себе си, какво усърдие употребяваш, за да отвърнеш душата ми от благото начинание и да привлечеш към себе си сърцето, което е пълно с друга любов! По-добре щеше да бъде за тебе да се постараеш да придобиеш благоволението на вечния Бог, на Господа Иисуса. Както сега украсяваш тялото си със скъпоценни дрехи, така украси душата си със чистота и вяра и тогава ще намериш Самия Христос, Който ще ти приготви вечно жилище, ще впише името ти в книгата на живота и ще ти даде безкрайна радост." С изумление слушала девойката тия думи. На всички нейни увещания Хрисант отговарял с думите на християнската мъдрост и най-после светлината на истината озарила душата на младата езичница – тя повярвала и пожелала да бъде християнка. Тогава Хрисант обявил на баща си, че е съгласен да се ожени за Дария. Между другото той уговорил с нея да водят свят живот, напълно предан Богу. Скоро след това Полемий умрял. Тогава Дария, научена от Хрисант на християнския закон, приела св. Кръщение и двамата започнали да живеят само за служение Бог, и полза на ближните, усърдно проповядвайки Евангелието и обръщайки езичниците. Те се поселили в два отделни дома, устроени по подобие на манастирите. В единия дом Дария приемала повярвалите девойки, молила се с тях и изучавала Божия закон. В другия дом се поселил Хрисант с новообърнатите християни, които подобно на него се били отрекли от суетните светски удоволствия, за да се посветят напълно на Господа.

Тъй минали няколко години. Най-после на римският управител донесли, че Хрисант и Дария обръщат езичници в християнската вяра. Той заповядал да уловят Хрисант и Дария и да ги предадат на мъчения, ако не се поклонят на идолите... Клавдий заповядал на войниците да привържат Хрисант към един стълб и жестоко да го бият с чепати пръти. Но ударите дори следи не оставяли върху тялото на християнина... След няколко дни много езичници повярвали в Бога. Клавдий, жена му Илария, синовете му Иасон и Мавър и много войници приели св. Кръщение. Това станало известно на императора, който заповядал да удавят Клавдия в морето, а синовете му и повярвалите войници да накажат смъртно. Всички те отишли радостно на смърт и били посечени с меч. Християните погребали телата им в една стара каменна гробница близо до самото място, където били посечени. Тук често идвала Илария да се моли и да плаче над гробницата на своите синове. Войниците на императора веднъж я сварили да се моли и искали да я отведат в съдилището. Тя измолила от тях кратко време за последна молитва, застанала на колене и молитвено извикала: "Владико Господи Иисусе Христе, моля Те от все сърце, присъедини ме към синовете ми, умрели за Твоето име!" Едва тя завършила молитвата си, и предала Богу душата си. Християните я погребали близо до синовете й.

В това време Хрисант и Дария били предадени на нови мъчения, но както и преди сила Божия чудесно ги пазела и личбите, които Господ явявал заради тях, довели мнозина езичници към познание на истинния Бог. Тогава императорът ги осъдил на мъчителна смърт: заповядал да ги изведат вън от града при известния римски път Салария и живи да ги закопаят в земята, което било изпълнено в 284 г. Често след това християните се събирали за молитва на онова място, гдето светите мъченици Хрисант и Дария били живи погребани. Тук се извършвали чудесни изцерявания. Веднъж в деня на светите мъченици много християни се събирали на молитва в намиращата се близо пещера. Императорът узнал за това и заповядал да засипят входа на пещерата и всички християни, между които се споменават презвитер Диодор и дякон Мариан, умрели мъченически. Тяхната памет, както и паметта на Клавдий, Илария и синовете им се чества в деня на св. мъченици Хрисант и Дария – на 19 март.

*

Исследование мощей мучеников III столетия – святых Хрисанфа и Дарии – стало темой нового документального фильма, снятого National Geographic Society, сообщает Седмица.Ru.
«Все доказательства того, что мощи Хрисанфа и Дарии подлинные, были нами собраны, – сказал руководитель коллектива, проводившего исследование мощей Эцио Фулкьери из Университета Генуи. – У нас была редкая возможность изучить кости и другие реликвии, которые имеют отношение к преданию, передававшемуся в течение почти 2 000 лет. Сохранность скелетов также редка для мучеников этой эры, что доказывает, что эти мощи оберегались и пользовались почитанием в их полноте уже в очень ранний период истории».
Останки святых, которые мученически окончили свои дни приблизительно в 283 г. от Рождества Христова за исповедание Христа-Спасителя и, как считалось, были преданы земле в склепе собора в северо-итальянском городе Реджио-Эмилия в Х столетии. Однако строгих подтверждений этого факта до того, как были проведены исследования, не было.

Реконструкция 2008 г. в соборе потребовала демонтировать алтарь храма, который никто не тревожил с 1651 г. При этом было обнаружено почти 150 костей, которые прошли тестирование: по его итогам они были датированы временем между 80 и 340 гг.

http://rusk.ru/newsdata.php?idar=48036

сряда, 18 март 2009 г.

св. Кирил, Йерусалимски патриарх

Св. Кирил бил възведен в сан йерусалимски архиепископ в царуването на Констанций (337-361), един от синовете на Константин Велики. Ереста на Арий в това време силно смущавала мира на Църквата Христова. Сам императорът приел лъжеучението и се стараел да го разпространи в държавата. През време на неговото епископство на 7 май 351 г. станало в Йерусалим чудесното явление – личбата на кръста Господен на небето. Св. Кирил в писмо до императора описал това чудесно явление, което видели всички жители на Йерусалим и множество поклоници, които се намирали в светия град. Сияещият кръст се простирал над Голгота до Елеонската планина. Цялото население на града било обзето от страх и едновременно от радост и се затекло в храма да прослави Бога. В Юдея се появил страшен глад. Св. Кирил, изпълнен със състрадание към бедните, щедро им помагал и раздал по такъв начин всичкото си имущество. Но имуществото му било малко и когато свършило, той започнал да продава църковните скъпоценности – скъпи съдове и златотъкани одежди, за да може с получените от продажбата пари да помага на бедните. Това благородно дело било представено на императора в превратен вид, понеже св. Кирил имал много недоброжелатели между арианските епископи. Те възбудили срещу него царя и отците от Селевкийския събор и св. Кирил бил свален и заточен. Той се върнал от заточение, когато император станал Юлиан, който обявил пълна веротърпимост и върнал от заточение всички изгнаници. В краткото си царуване Юлиан (361-363) употребявал всички средства, за да унищожи християнството и да възстанови езичеството, към което бил привързан с цялата си душа. Като се убедил, че явното гонение няма да доведе до желаната цел, той действал отначало повече по хитър начин. Той проявявал към християните най-голямо презрение, стараел се да ги лиши от възможност за просвета, забранявал им да имат училища, отнемал доходите от християнските храмове и с тия пари съграждал и украсявал езическите капища и устройвал при тях училища и болници. Той облагодетелствал юдеите, само защото те били врагове на християните. Мислейки да нанесе най-жесток удар на християните и да докаже неверността на пророчествата, той имал намерение да възобнови в предишното великолепие разрушения през войните йерусалимски храм. Затова той свикал в Йерусалим юдеите, които вече дълго време се скитали безотечествено по разните страни; защото по времето на император Адриан, по причина на станалия бунт, на тях било забранено да живеят в Йерусалим. Град Йерусалим изгубил своето име и се наричал "Емия Капитолина". Император Константин бил възвърнал на Йерусалим предишното название и с тържеството на християнската вяра градът придобил значение, ненавистно на юдеите, и станал предмет на благоговение за християните. Можем да си представим с каква радост юдеите се отзовали на поканата на царя. На тълпи те идвали в Йерусалим, пълни с радостни очаквания. Защото с възобновяването на храма те свързвали и надежди за своето освобождение от властта на иноплеменниците и за възстановяване на старото величие. Всеки от тях бил готов да пожертва част от имуществото си за постройка на храма. Жените давали скъпите си украшения. Всички се готвели да вземат участие в свещеното дело. Юлиан щедро помагал с пари; поставил един от сановниците си да ръководи работите и обещал, когато храмът бъде построен, сам заедно с юдеите да принесе жертва на Господа Саваота като благодарност за успеха на делото и за тържество над християните. Отивайки на поход против персите, той писал на юдеите: "Молете се да се върна победител! Аз ще върна на Йерусалим предишното величие и в храма ще въздам благодарност на Бога." Ободрени от покровителството на императора, юдеите започнали да се отнасят към християните с най-голямо презрение и да им нанасят всякакви оскърбления. Между това юдеите усърдно се заловили за работа: очистили мястото на предишния хрим и започнали да приготвят материали за основите. Изведнъж земетресение, придружено от буря и вихър, разтърсило всичко и разхвърлило приготвените материали. Бурята и земетресението били придружени от странно явление: огън излизал на кълба от земята, обгарял работниците и оставял на телата и дрехите им знака на кръста. Ужасени от чудесната личба, юдеите били принудени да оставят своето предприятие и мнозина от тях познали силата на Христа и приели християнската вяра. Когато донесли на Юлиан за това събитие, той се разгневил, забранил да споменават за него като за нещо необикновено. Той отстранил свети Кирил от Йерусалим. След смъртта на Юлиан свети Кирил се върнал, но отново бил изгонен от императора Валент, ревностен привърженик на Ариевото лъжеучение. Архиепископът бил освободен при Теодосий Велики и управлявал паството си до смъртта си в 386 година.
Св. Кирил Йерусалимски оставил 24 "осветителни слова" или поучения за готвещите се към св. Кръщение, които в древната Църква се наричали "оглашени". Тези слова съдържат изложение на догматите и обяснения на църковните обреди. Те са твърде важни за нас, защото доказват как чисто и неизменно Православната църква запазила наредбите на древната Църква. Запазено е и писмото на св. Кирил до император Констанций за чудесното явление на Христовия кръст.

вторник, 17 март 2009 г.

св. преподобни Алексий, човек Божи

Преподобни Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – благочестиви, знатни и богати християни в Рим, живели през ІV век... Вероятно св. Алексий не се решил явно да се противи на родителската воля, но намерението му да се отрече от суетата на света се вкоренило в неговото сърце. В самия ден на женитбата... влязъл в своята отделна спалня, съблякъл си сърмените дрехи, скъпоценни камъни, тайно напуснал бащиния дворец и заминал от града. Той дошъл на пристанището, качил се на кораб и се отправил за Лаодикия. От Лаодикия отишъл в Месопотамия, град Едеса, гдето се намирал неръкотворният образ на Спасителя. Там Алексий раздал парите си на бедните, а сам почнал да живее като просек пред храма "Св. Богородица". Той се хранел от подаяния, дене и ноще се молел и всяка неделя се причащавал със светите Тайни. А Евфимиан пращал слугите си в разни градове и страни, за да разузнаят за Алексий, но безуспешни останали техните търсения. Някои от тях дошли в Едеса, но между просяците, които се тълпели пред храма, те не познали своя млад господар и дори му дали милостиня наравно с другите просяци. Алексий ги познал и в смирението си се зарадвал, че получил подаяние от слугите си. Седемнадесет години Алексий проживял с просия пред храма "Св. Богородица". С дълбокото си смирение и постоянна молитва той угодил на Бога... Оттогава всички започнали да оказват на Алексий голяма почит. Тогава той, като не желаел човешка слава, тайно напуснал града. Качил се на кораб, който отплавал за Киликия, като мислел да се посели там при църквата "Св. ап. Павел". Но случило се съвсем друго. При пътуването по море се дигнала страшна буря. Корабът, след като се лутал дълго, излязъл на бреговете на Италия, недалече от Рим. Алексий решил да отиде в Рим и там да живее около дома на своя баща...

Никой не могъл да го познае, понеже седемнадесет години, прекарани в бедност и лишения, съвършено изменили неговата външност. Всеки ден един от слугите донасял на бедняка храна от трапезата на бащата, но той я раздавал на бедните, като сам се задоволявал с хляб и вода. Непрестанно се молел, причастявал се всяка неделя, понасял с най-голямо търпение бедността, презрението и оскърбленията, често нанасяни му от слугите, които му се присмивали, хулели го и дори понякога го биели. Тъй минали още 17 години. Бог предвъзвестил на Алексий близката му смърт. Тогава той поискал хартия и мастило от слугата, който го наглеждал, и описал целия си живот оттогава, когато бил напуснал родителския дом. Около това време, както разказва преданието, папа Инокентий служел божествена литургия, на която присъствал и цар Хонорий (395-423). През време на богослужението изведнъж всички чули думите: "Потърсете Божия Човек, който се готви да излезе от тялото, за да се помоли за града!" Царят и папата сами поискали да отидат в дома на Евфимиан... Като чул това, Евфимиан се отправил в колибата, в която живеел Алексий, и го повикал от прозореца, но отговор нямало. Повикал го три пъти и като не получил отговор, влязъл в колибата. Там просякът лежал мъртъв. Лицето му било покрито. В ръцете му имало изписана хартия. Одърът с тялото на праведния Алексий бил поставен на площада по повеля на царя и папата и жителите на Рим дохождали да се поклонят на светите мощи на Божия човек, който от любов към Господа пожертвал всички световни радости и се отрекъл от щастие, богатство и човешка слава, за да служи Богу в смирение и нищета.

неделя, 15 март 2009 г.

Неделя на св. Григорий Палама. Св. мъченик Агапий, Тимотей и други с тях. Св. мъченик Никандър

Св. мъченик Агапий и другарите му: Публий, Тимолай, Ромил, двама Александровци и двама Дионисиевци – са пострадали в Кесария Палестинска от началника Урбан, по времето на император Диоклетиан. Всички, освен Агапий, били съвсем млади и не били още кръстени – кръщението им станало в собствената им кръв. Един ден тия седем юноши гледали как мъчат християните: едни в огън, други на бесилка, трети на зверовете, и като виждали с какво търпение християните понасят всички мъки, разпалили се от ревност за Христа, свързали си ръцете назад и тъй вързани дошли пред Урбан и му казали: "И ние сме християни!" Ласките, увещанията и заплахите на Урбан отишли напразно. Към младежите се присъединил и знатният кесарийски грежданин Агапий, който и дотогава много бил страдал за Христа, и започнал още повече да възпламенява у тях вярата и любовта към Господа. Всички били с меч посечени в 303 година.

Св. мъченик Никандър бил лекар в Египет и християнин. По време на гонението при император Диоклетиан нощно време събирал телата на убитите мъченици и ги погребвал. Хванали го, мъчили го, но не се отказал от вярата си. Тогава го осъдили на смърт: да бъде одран жив и след това посечен с меч. Така той прославил Бога и Бог го прославил като го удостоил с венеца на мъченичеството за Христовата вяра.

събота, 14 март 2009 г.

св. преподобни Бенедикт Нурсийски

Преподобни Бенедикт се родил около 480 г. в гр. Нурсия, Италия, и в юношеска възраст бил изпратен в Рим да се учи и възпитава в училище. Развратният живот в столицата възбудил в Бенедикта такова негодувание и възмущение, че на 16 годишна възраст той решил да остави света и да се оттегли в пустинно място недалеч от Рим. Той започнал да живее в пещера в пълно усамотение. Само един инок от съседния манастир знаел за неговото жилище и му донасял оскъдна храна. Така прекарал момъкът три години в постоянна молитва, която едничка му помагала да смири вътрешните вълнения и да понася трудовете и лишенията на отшелническия живот. Случайно овчари открили жилището на пустинника. Започнали да идват при него люде от околните селища за наставления. Скоро се разчуло, че Бог му дарувал голяма духовна мъдрост и сила да лекува болести. Славата на преподобни Бенедикт се разпространила далече; посетителите се събирали на тълпи около неговата пещера. Иноците от съседния манастир го помолили да стане техен игумен, но преподобни Бенедикт не се съгласявал. Той не одобрявал разпуснатия живот на италианските иноци и предвиждал, че неговите строги правила няма да се понравят на братята. Така и се случило, когато той най-после се съгласил да приеме духовното ръководство. Щом поискал да въведе по-строг живот в манастира, иноците възнегодували и някои от тях искали да го отровят. Но злият замисъл не сполучил: чашата с отровното питие се счупила щом преподобни Бенедикт направил с ръка над нея кръстния знак. Бенедикт простил на злосторниците, оставил манастира и отново се оттеглил в предишната пещера. Но усамотението станало за него сега невъзможно. Множество люде се заселвали около него, като желаели да се ползват от неговите наставления и от духовното му ръководство. Постепенно се образували манастири с по дванадесет иноци във всеки манастир. Всички признавали над себе си началството на Бенедикт, който ги ръководел с голяма мъдрост и с голям духовен опит.

Намерил се един завистливец на славата на преподобния, един недостоен свещеник, на име Флоренций. Той възбудил част от братята против игумена и преподобни Бенедикт решил да се пресели на друго място. Той заминал за най-южната част на Италия, в Кампания. Там, в отдалечените и глухи местности, селското население още се покланяло на идоли и не знаело за християнската вяра. На преподобни Бенедикт се понравила местността на планината Касино, заселил се в нея и скоро няколко братя се присъединили към него. На тая планина стояло още идолско капище, обкръжено от дъбрава, посветено на римския бог Аполон, и народът още принасял жертви на идола. Преподобни Бенедикт изсякъл дървата, почнал да учи на истинската вяра идващите селяни и скоро обърнал много идолопоклонци към Христа. Капището било разрушено и на негово място преподобни Бенедикт построил църква в чест на св. Йоан Кръстител.

Скоро се събрали толкова много подвижници, че се образувал голям манастир, който станал средище и майка – манастир на цялото западно монашество. Бенедикт написал устав за своите братя, които започнали да се наричат по неговото име – бенедиктинци. Преподобни Бенедикт Нурсийски умрял в Монте Касино при гр. Неапол в 543 г., като няколко дни по-рано узнал за своята смърт. Житието на св. Бенедикт е написано от св. Григорий Велики, папа Римски.

петък, 13 март 2009 г.

Пренасяне мощите на св. Патриарх Никифор Цариградски

Св. Никифор бил възведен за цариградски патриарх в 806 г., няколко години след като Седмият Вселенски събор осъдил иконоборческата ерес. Той с всички сили се борел против разврата и свободните нрави, които силно се били разпространили в столицата; стараел се да възстанови мира в Църквата и да прекрати смутовете, появили се поради лъжеученията и притесненията. В същото време той намирал сили и възможност да се занимава и с научно–богословски трудове: написал история на Църквата до негово време, защищавал писмено догматите на православната вяра. В това време царувал император Лъв Арменец - жесток гонител на светите икони, който се стремял да склони на своя страна и патриарха. Но св. Никифор му отговорил с твърдост: "Напразни са трудовете ти, царю. Ние не можем да изменим древното предание; ние почитаме изображенията на светците, както почитаме Кръста и Евангелието."
Императорът не послушал увещанията на светите служители на Църквата и започнал страшно гонение против почитателите на светите икони по цялата империя. Св. Никифор ободрявал и утешавал страдащите, наставлявал ги на истината, убеждавал ги да не отстъпят от древните предания на светата Църква. "Не бой се, малко стадо – казвал той на правоверните, - защото вашият Отец благоволи да ви даде царство." Царят се убедил, че докато патриарх Никифор е в Цариград, той не ще сполучи да затвърди иконоборството. Затова решил да свика събор от свои съмишленици, които свалили патриарха, а царят го пратил на заточение в остров Проконис, където – след борби и страдания – умрял в 828 година.
Дванадесет години след смъртта му, когато иконоборството било оборено и окончателно отхвърлено, Цариградският патриарх св. Методий убедил императрица Теодора да пренесе в Цариград мощите на светия страдалец и те били тържествено поставени в църквата "Св. Апостоли".

четвъртък, 12 март 2009 г.

св. преподобни Теофан Изповедник. Св. Григорий Велики (Двоеслов). Св. Симеон Нови Богослов

Преподобни Теофан се родил в Цариград в VІІІ век от знатни родители, които били роднини на императора. Останал рано без баща, той бил поверен на грижите на император Константин Копроним, който, съгласно желанието на майката, го сгодил още малък за дъщерята на един от най-знатните сановници на империята. Той грижливо изучавал закона Господен, помагал на бедните, но не могъл да изпълни своето намерение да се отрече от света, понеже се боял да не би да огорчи майка си, която желаела да го ожени. Теофан изпълнил нейното желание. След женитбата Теофан открил на съпругата си своя начин на мисли, казал й за своето желание да се отрече от света и да живее в бедност, труд и любов към Господа. Сред дворцовото великолепие, обкръжени от разкош и суетни удоволствия, благочестивите съпрузи водели живот, всецяло предаден на Бога, изучавали Неговия закон, изпълнявали Неговите заповеди и пазели душевна чистота.
Теофановия тъст се оплакал на императора, като го убедил да възложи на Теофан някакво поръчение в отдалечена страна, надявайки се, че дейният обществен живот ще го отвлече от Бога. Царят дал поръчение на Теофана да отиде в областта на гр. Кизик, където се появили някакви размирици и народни вълнения. Жена му го придружавала. Те пътували по море покрай Сигрианските планини, където тогава се подвизавали в труд, пост и молитва много отшелници. Като гледали пустинните планини и тъмните гори, те въздишали по отдавна желания пустинен живот и често слизали от кораба, за да посетят отшелници. Като стигнал мястото на назначението, Теофан усърдно се заел с поръчаното му дело. Чрез мъдри разпоредби той възстановил в страната реда и спокойствието и след това се върнал в Цариград. Скоро подир това тъстът му умрял, а майка му още по-рано била починала, и Теофан, бидейки свободен, решил да изпълни отдавнашното си желание. Раздал имота си на бедните, като си оставил само малка част. Жена му постъпила в манастир. Той се отправил в Сигрианските планини, постригал се в монашество и като поживял известно време до един благочестив отшелник, построил манастир и после се оттеглил в пустинята. Тук той издигнал нов манастир, където скоро се събрали много братя. Като избрали за игумен един строг и благочестив човек, Теофан напълно му се подчинил наравно с другите братя. Той цял ден работел и се молел. Работата му се състояла в преписване и разпространяване на книги. Чрез продажбата на тия книги той си набавял всичко необходимо и помагал на другите иноци. След смъртта на игумена всички братя единодушно пожелали той да приеме тая длъжност, но Теофан не пожелал да началства и тайно напуснал манастира. В пустинното място, където Теофан се поселил, скоро започнали да го посещават благочестиви люде, привлечени от добродетелния му живот и от слуха за чудесата, които той извършвал. По такъв начин се устроила новата обител, която станала известна под името "Велико село". Теофан никак вече не могъл да откаже игуменството в тая нова обител, но на дело изпълнявал заповедта на Христа: "Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб" (Мат. 20:26–27). Теофан служел на всички братя с най-голямо служение, давал им пример на трудолюбие и благочестие и ги поучавал чрез мъдри наставления. Преподобни Теофан бил повикан да участва в VІІ вселенски събор, свикан в 787 г. в гр. Никея. Този събор трябвало да реши въпроса за почитанието на светите икони. Теофан усърдно помогнал на св. патриарх Тарасий в защита на иконопочитанието и след това се върнал в своя манастир на предишния живот и трудове. Скоро той заболял тежко и вече не могъл да става от легло. Страданията понасял търпеливо и не преставал да прославя Бога и да му благодари за Неговата милост. Иконоборческата ерес, макар и да била осъдена от VІІ вселенски събор, изникнала отново при император Лъв Арменец, който жестоко преследвал всички почитатели на светите икони. Той свалил патриарх Никифор, предал на мъчения и заточение преподобни Теодор Студит и много други. Желаейки да склони на своя страна Теофана, който се ползвал с всеобщо уважение, той пратил да го повикат. Угнетен от болест и старост, Теофан обаче заминал за Цариград, за да защити догмите на Православната църква. Царят видял, че увещанията и заплахите са напразни и заповядал да затворят Теофана в тъмница. От тъмницата преподобни Теофан изпратил писмо на царя, като защищавал поклонението на светите икони. Но царят се разгневил, пратил да разрушат манастира на преподобни Теофан и да разгонят учениците му, а самия него заповядал жестоко да бият, без да щади нито старостта му, нито болното му състояние. Измъченият старец след това бил изпратен на заточение на остров Самотраки, където скоро се поминал. След смъртта на императора разпръснатите ученици на преподобни Теофан се събрали отново, възстановили изгорелия манастир "Велико село" и пренесли в него светите мощи на своя учител, когото Господ прославил чрез чудеса и след смъртта му.

Св. Григорий се родил около 540 г. в Рим. Родителите му били богати и знатни и ревностното благочестие било отличителна черта на цялото негово семейство. Майка му Силвия е причислена от Римската църква към лика на светиите. Неговата родственица Тарсила пред смъртта си. видяла Самия Христос, който я викал към вечен живот. Добрите примери и наставления подействували благотворно върху сърцето на момъка. Желаейки напълно да се посвети Богу, Григорий рано оставил светската служба, в която вече достигнал важен сан – префект на Рим. Той постъпил в манастира "Св. апостол Андрей Първозвани", с негови средства построен. Всичкия си имот Григорий употребил За подпомагане на бедните и за построяване на манастири в разни области на Италия. А самият той живеел в бедност, спазвал строго въздържание и пребъдвал в постоянна молитва. Но не му било съдено дълго да продължава тоя начин на живот. Високите му достойнства привлекли всеобщото внимание и той бил пратен в Цариград с високо и отговорно поръчение – да уреди важни църковни дела. След смъртта на папа Пелагий единодушно бил избран Григорий в 590 г. за негов приемник. Дълго Григорий се отказвал от тоя най-висок пост в Църквата, писал и на император Маврикий да не утвърждава този избор; тайно се отдалечавал от Рим и се криел в градовете; но убежището му, по особена божествена личба, било открито и той бил принуден да приеме първосветителския сан. Папа Григорий бил изцяло предаден на Божията служба и на грижите за благото на поверените нему души. Изпълнен със смирение и пламенна любов към Бога и ближния, той гледал на властта като на трудно служение и често скърбял, че грижите за служебните работи го отвличат от духовно-съзерцателния живот. Като приел властта, светителят изпълнявал с усърдие и твърдост всички свързани с нея задължения. Обстоятелствата през онова време изисквали от него непрекъсната дейност. Лангобардите непрекъснато опустошавали римските области, в които няколко пъти свирепствували глад и заразни болести. Сред тия бедствия св. Григорий с неуморно усърдие и отеческа любов се грижел за своето паство. Скромните му доходи били употребявани за подпомагане на нуждаещите се; проповедите му ободрявали душите на бедствуващите; увещанията укротявали яростта на враговете. Но главна грижа на св. Григорий било разпространението на вярата и обяснението на словото Божие. В разни области на Италия имало тогава още много езичници, а мнозина от вярващите били увлечени от арианското лъжеучение. Св. Григорий се трудил неуморно да просвещава душите със светлината на истината и Бог благословил трудовете му. Покръстването на много езичници и укрепването на християнската вяра в Британия са неразделно свързани с името на папа Григорий, който заради големите си заслуги е наречен Велики.

Св. Григорий от малък бил със слабо здраве, но това не му пречело постоянно да работи. Той написал много книги: тълкования на някои места от Св. Писание, молитви, беседи и диалози за живота и чудесата на италийските светци. Заради това съчинение, написано в диалогична форма, той бил наречен Двоеслов. Св. Григорий написал чудното житие на своя съвременник и учител преподобни Бенедикт Нурсийски. Нему се приписва и окончателното съставяне на литургията на преждеосветените Дарове, която до негово време се извършвала по устно предание. Св. Григорий бил крайно милосърден към нещастниците. Той на първо число всеки месец раздавал помощи, като посещавал болни и сиромаси, прислужвайки сам с най-голямо смирение. Св. Григорий Велики-Двоеслов управлявал Римската църква 14 години и умрял на 12 март 604 г.

Св. Симеон Нови Богослов е един от по-късните по време велики отци на Църквата. Роден в 949 г. в знатно семейство, той получил литературно и философско образование в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера при царския двор. Но това не го блазнело: младежът жадувал за духовен живот, на какъвто се отдал под ръководството на мъдрия старец Симеон Благоговейни. В основата на неговото духовно-аскетическо възпитание старецът поставил "Лествицата" и съчиненията на св. Марк Подвижник, върху които младият послушник изградил своя подвиг. След дългогодишно послушничество в прочутия Студийски монастир и в монастира на св. Мамант, той бил постриган за монах.

От това време преп. Симеон усилил още повече своите подвизи и достигнал такава висота, че бил достойно избран за игумен на монастира и ръкоположен за свещеник, въпреки волята му. Той винаги със сълзи говорел за неизразимото величие на свещеническия сан и с благоговейно умиление извършвал св. Литургия. Като игумен той се посветил на усърдна проповедническа църковно–писателска дейност, която ползувала не само братята на монастира, но и цялата Църква. След като благоустроил св.обител външно и духовно, той поставил за игумен един свой изпитан ученик, а сам се отдалечил в усамотение, като се предал напълно на богомислие. По-късно преподобният напуснал своя доброволен затвор, за да основе с благословението на патриарха нов монастир, в който прекарал последните години от живота си в душеполезни трудове и занятия.

Св. Симеон починал през 1020 г. Много са случаите на благодатна прозорливост и изцеления по молитвите на праведника, които зачестили особено към края на живота му. Тридесет години след смъртта му (в 1050) били открити неговите благоуханни и чудотворни мощи. Паметта му се празнува на 12 март - деня, в който той се преставил пред Господа. Св.Симеон ни е оставил преди всичко множество слова, които е произнасял пред монастирското братство, а също тъй някои тълкувания на Свещ. Писание, писма до монаси и миряни и молитвени песни. На него принадлежи и умилителната молитва Отъ сквeрныхъ устенъ, една от молитвите преди Св.Причастие, която той написал в стихове. Съчиненията му са проникнати с дълбоко благодатно прозрение в истините на вярата, поради което Църквата с право го нарича Нови Богослов, отличавайки го от живелите много преди него св. Апостол и евангелист Йоан Богослов и св.Григорий Богослов, с които, обаче, той е сроден по дух и благодатни дарования. Основна тема в творенията на св.Симеон е учението за благодатта на Св.Дух, тази "душа на нашата душа", както се изразява самият той. Друга характерна черта на неговите съчинения е непосредствената сърдечност, топлота и умиление, които лъхат от всеки техен ред.