сряда, 19 ноември 2008 г.

св. пророк Авдий. Св. мъченик Варлаам

Светият пророк Авдий бил родом от селището Витарама, близо до Сихем. Той служил при двора на израилските царе и бил домоуправител на цар Ахав. От младини бил твърде богобоязлив и когато целият Израил отстъпил от Бога и започнал да се покланя на скверния Ваал, той тайно служел на Единия Истински Бог на Отците си, Който спасил Израиля от Египет и го превел през Червеното море като по суша. Когато беззаконната Иезавел изтребвала пророците Господни, Авдий взел сто пророка и ги скрил в две пещери по петдесет човека. Там ги хранил с хляб и вода по време на глада в дните на пророк Илия. Веднъж Ахав повикал свети Авдий и му рекъл: - Тръгни по земята, по всички водни извори и по всички потоци по земята, дано нейде намерим трева, за да си прехраним конете и мъските и да се не лишим от добитъка.
И те разделили помежду си земята, за да я обходят: Ахав тръгнал отделно по един път, а Авдий тръгнал отделно по друг път. Когато Авдий вървял по пътя, ето насреща му идел свети Илия. Той го познал, паднал ничком и казал: - Ти ли си, господарю мой, Илия?
Оня му отговорил: - Аз съм. Иди кажи на господаря си: "Илия е тук".
Той казал: - Какво съм виновен, че предаваш своя раб в ръцете на Ахава, за да ме убие? Жив Господ, Бог твой! Няма нито един народ и царство, където да не е пращал господаря ми да те търси; и когато му казваха, че те няма, той вземаше клетва от онова царство и народ, че не са могли да те намерят. А ти сега казваш: иди кажи на господаря си: Илия е тук. Когато аз си ида от тебе, Дух Господен ще те отнесе, не зная къде; и ако отида да обадя на Ахава и той не те намери, ще ме убие; а рабът ти е богобоязлив от младини. Нима не е казано на моя господар какво аз направих, когато Иезавел избиваше Господните пророци, как скривах в пещери сто Господни пророци, по петдесет души, и ги хранех с хляб и вода? А ти сега казваш: иди кажи на твоя господар: Илия е тук; той ще ме убие.
Тогава свети Илия казал: - Жив Господ Саваот, пред Когото стоя! Днес ще му се явя!
Свети Авдий отишъл да посрещне Ахава и да му обади за Илия. И когато Ахав срещнал Илия, Божият пророк го изобличил в неговото заблуждение, а сетне извършил велико чудо: свалил огън от небето върху жертвата и водата, както е написано в Трета книга Царства (3 Цар.18:4-8). Като гледал това, свети Авдий се радвал заради всемогъщата сила на своя Бог, сърцето му пламтяло от любов към Него, горял от ревност за Него и още по-усърдно Му служел, изпълнявайки заповедите Му. По-късно, когато Ахав умрял и син му Охозия наследил вместо него Израилското царство, Авдий бил на военна служба. Според свидетелството на свети Доротей и блажени Иероним той бил един от тримата петдесетници, които Охозия изпратил при пророк Илия. Двамина от тях изгорил огън, паднал от небето по думата на пророка, а третият, който бил именно Авдий, бил помилван. Той пристъпил със смирение към свети пророк Илия и го умолявал, казвайки: - Човече Божий! Да не бъде презряна душата ми и душата на твоите раби - тия петдесетмина - пред твоите очи.
Затова Илия го пощадил, станал и отишъл с него при царя. Оттогава Авдий оставил царската служба, тръгнал след свети пророк Илия и се сподобил да получи дух на пророчество, понеже запазил и хранил Господните пророци и сам последвал пророка (4Цар.1:13-15). След смъртта си бил погребан при своите предци.

Св. мъченик Варлаам е пример за твърдост в християнските убеждения. Той страдал за вярата и умрял в мъки в 304 г. в Кесария Кападокийска. Гонителите мислели, че примерът на измяна към християнската вяра от страна на един уважаван от всички старец може по-силно да подейства на другите. Затова те подложили на жестоки изтезания антиохийския християнин Варлаам. Но, като не успели да го принудят да се отрече от своето изповедание, за да го направят поне неволен участник в идолослужението, заставили го да държи над пламнал жертвеник своята ръка, в която турили тамян и смирна. Болката и най-малката неиздръжливост могли да заставят изповедника да изтърве неволно на жертвеника сложения в ръката му тамян и с това да даде повод на враговете да кажат, че е почел езическите богове. . . Но старецът имал сила непоклатна да удържи протегнатата над огъня ръка; той не направил ни най-малко движение с нея и не изпуснал тамяна и смирната, докле не взели да падат изгорелите стави на пръстите му.
По такъв начин, "имайки своята десница вместо олтар Господен" – както се изразява Св. Василий Велики в своето похвално слово за тоя мъченик, - Варлаам не само не оправдал сметките на езичниците, но с примера на своята твърдост засилил влиянието си над вярващите и дори у самите противници на Христовата вяра възбудил уважение към християните, между които имало такива силни и непобедими изповедници на гоненото от тях учение.

вторник, 18 ноември 2008 г.

св. мъченик Платон. Св. мъченици Роман и Варул

Св. Платон се родил в гр. Анкара (Мала Азия) от благочестиви родители, които го възпитали в християнския закон. Брат му Антиох умрял като мъченик, а скоро след това и младият Платон бил повикан на съд за вярата. Управителят на страната се стараел да го склони да се отрече. “Запази живота си!” – казал му той. - Та аз това и правя – отговорил Платон. – Аз се спасявам от вечна смърт и търся безкраен живот.
- Нима две смърти има? – запитал управителят.
- Две – отговорил Платон. – Една временна, друга вечна. Също така и два живота има: един кратък, а друг безкраен.
- Остави тия басни и се поклони на боговете! – увещавал го управителят.
- Не се надявай, че ще ме склониш – казал Платон. – Ни огън, ни рани, ни ярост на зверове, ни смазване на всички мои членове – нищо няма да ме раздели от живия Бог.
Управителят заповядал да отведат Платон в тъмница. Пред тъмницата се събрал много народ, сред който имало и християни. Платон, обръщайки се към тях, казал гръмогласно: “Знайте, братя, аз страдам не за някакво престъпление, а единствено за изповядване на истинския Бог, Който е създал небе и земя и цял свят. Моля ви, християни, не се смущавайте, като гледате моите страдания! Много са скръбите на праведния, и от всички тях ще го избави Господ. Нека стоим твърдо на непоклатимия камък на вярата и да не се боим да претърпим страдание за благочестието, понеже несравними са страданията на сегашния век със славата, приготвена нам”. След това мъченикът влязъл в затвора. Тук, като паднал на колене той започнал да моли Господа Бога да му помогне да изтърпи докрай мъченията за вярата и да яви на неверниците Своята слава. Господ чул и изпълнил молитвата на мъченика. Когато след една седмица го извели за разследване и управителят го подложил на най-ужасни изтезания, всичко се оказало безсилно. Платон останал здрав и невредим и гръмогласно славел и благодарял на Бога. След това дълго го мъчили чрез глад в тъмницата и най-после, като се убедили, че нищо няма да го преклони да се отрече от вярата си, осъдили го на смърт. Платон с молитва приел смъртния удар. Бил посечен с меч в 266 година.

Светият мъченик Роман произхождал от Палестина и бил дякон на Кесарийската църква. По време на езическото гонение над християните той живеел в Антиохия, където проповядвал учението и утвърждавал вярващите, за да пребивават непоколебимо в изповядване на Христа. Когато нечестивият епарх Асклипиад искал да разруши до основи тамошния християнски храм, свети Роман подбуждал християнския народ да окаже съпротива на епарха и да не му позволи да го разруши... В това време настъпил един идолски празник и множеството на езичниците се стичало в идолското капище с жените идецата. Тогава свети Роман се възпламенил от божествена ревност, влязъл сред тълпата на нечестивия народ и високо започнал да го изобличава в заблуждение. Той спрял даже и самия епарх Асклипиад, когато онзи влизал в идолския храм, и му казал: -Прелъстил си се ти, епархо: идолите не са богове, но Един е Истинският Бог ­ Иисус Христос...
Докато светият страдал така и, претърпявайки мъчения, мъжествено проповядвал Христа, там стоял много народ, от неверните и от вярващите, който гледал подвига на Христовия страдалец. Недалеч стояло и едно християнско момче на име Варул. Като го видял, мъченикът казал на мъчителя: - Това малко момче е по-разумно от теб, най-стария, защото, макар и малолетно, познава Истинския Бог, а ти в преклонна възраст не го познаваш.
Тогава епархът, като извикал при себе си момчето, го попитал:
- Кой Бог почиташ?
- Почитам Христа ­ отговорило момчето.
Епархът го попитал: - Кое е по-добре ­ един Бог ли да се почита, или много?
- Най-добре е да се почита Единия Бог Иисус Христос ­ отвърнало момчето.
Епархът пак го попитал: - С какво Христос е по-добър от всички богове?
Момчето отговорило: - С това, че Той е Истински Бог и е създал всички нас, а вашите богове са бесове и никого не са създали.
И много други неща казало момчето като че ли било премъдър богослов: Светият Дух, действайки в него, изрекъл хвала чрез устата му за посрама на нечестивия епарх и на всички идолопоклонници. Мъчителят и всички, които били при него, изумявайки се от разума на детето и от мъдрите му думи, почувствали голям срам от това, че не могли да го опровергаят. Затова мъчителят заповядал безжалостно да бичуват Варул с тънки пръти... Като утешавала така своето дете, благочестивата майка го донесла до мястото на екзекуцията. След посичането тя събрала кръвта му в чист съд и като взела тялото му, го обливала с радостни сълзи, с любов го целувала и се радвала, че нейният син пролял своята кръв, от нея възприета, за Христа. След това тя предала тялото на сина си на честно погребение...
Свети Роман останал жив и ни най-малко не претърпял вреда от огъня. След това заради смелите думи на светия мъченик, (тъй като той порицавал нечестивите езичници, укорявайки тяхното безумие и проклинайки техните богове, а Христа прославял) мъчителят заповядал да му отрежат езика. Но той сам протегнал на мъчителите езика си за отрязване. Но и след отрязването на боголюбивия език Христовият изповедник не млъкнал, но по свръхестествен начин и без език говорел ясно, както и преди, прославяйки Единия Бог. После го хвърлили в тъмница, в която той останал дълго време, с нозе, стегнати в пранги. Когато било съобщено за него на император Максимиан, че говори и с отрязан език, императорът заповядал да го удушат. Като влезли в тъмницата, войниците затегнали въже на шията му и го удушили. Така светият мъченик Роман завършил подвига на своето страдание за Христа, в Чието царство сега се прославя, славейки Света Троица во веки веков. Амин.

понеделник, 17 ноември 2008 г.

св. Григорий, епископ Неокесарийски, чудотворец

Този велик светител живял през ІІІ век. Той се родил в езическо семейство и до кръщението се наричал Теодор. Когато станал юноша, за да се подготви да заеме светска служба, той заедно с брат си Атинодор отишъл в гр. Берит, където имало прочута школа за правни науки. По пътя юношата посетил Кесария Кападокийска. По това време великият учител от Александрийската школа Ориген преподавал философия. Кесарийският епископ Фирмилиан запознал с Ориген двамата неокесарийски юноши. Това запознанство определило пътя им за цял живот. Теодор и Атинодор, като послушали великия учител, решили да не отиват по-нататък, за да станат негови ученици. Скоро под негово ръковоство те разбрали, че мъдростта и истината са само в Христовото учение. Божествената светлина на вярата озарила техните сърца и те приели св. Кръщение, при което Теодор бил наречен Григорий.
Григорий се привързал от все сърце към великия учител, който му посочил пътя на истината. Слушал го няколко години подред и в Кесария, и в Александрия, и после се върнал ревностен християнин в отечеството си Неокесария. Да живее за Бога, да Му служи, като изпълнява Неговите свети заповеди, станало предмет на всички негови старания. Като презрял всякакви богатства и почести, Григорий временно се отдалечил в пустинята, за да може в молитва и усамотение да заякне в трудния подвиг на живота. Там стигнала до него вест, че неокесарийските християни желаят да го имат за епископ. Тая вест го потресла. Пълен с искрено и дълбоко смирение, той не считал себе си достоен да пасе Църквата Божия и решил да се отклони от избора, като се скрил във вътрешността на пустинята. Но неокесарийските християни настоявали на своя избор. Амасийският епископ Федим, с когото те се съветвали и комуто били известни големите достойнства на избрания, пламенно молил Господа да разположи Григорий да приеме епископското звание. Най-после, горейки от ревност към общото благо, решил да го ръкоположи в негово отсъствие. "Ти, всеведущи и всеблаги Господи, молил се той, милостиво погледни сега на мене и на Григорий, и направи действено посвещението чрез Твоята благодат!" И след това задочно ръкоположил Григорий за епископ.
Известили за това на Григорий. Той не се решил да се възпротиви на общото желание, виждайки в него проява на Божията воля, призовавайки го на трудното служение. Пристигнал в Неокесария и встъпил в званието епископ с твърдото намерение да посвети всички свои сили и средства за служение Богу и на ближните. Паството му било многобройно. Неокесария била пълна с езичници, а християни имало не повече от 17 души. Но толкоз по-трудно дело предстояло на епископа. Григорий се надявал, че Господ, Който го повикал на трудното служение, не ще му откаже своята помощ. Той непрестанно Го молел да го опази в пътя на истината и да му помогне право да наставлява своето паство. И Господ изпълнил тая молитва. Веднъж нощем на епископ Григорий се явила св. Богородица със св. ап. Йоан Богослов, който в кратки думи му изложил високото учение за светата и неразделна Троица. Думите му били записани от епископа. И дълго неокесарийската църква пазела благоговейно символа на вярата, известен под името символ на св. Григорий Чудотворец (виж по-долу). Господ прославил верния Свой служител чрез дар на чудотворство. По молитвата на Григорий болните получавали изцерение, нечистите духове се покорявали на неговото слово; тайни помисли и бъдещи събития били открити нему; и чудесата му били тъй многобройни, че цялата страна го наричала втори Мойсей. Езичниците, изумени от чудните прояви на силата Господня, на големи групи се обръщали към истинния Бог. На тълпи те идвали при св. епископ за съвети и помощ.
Започнало страшно гонение срещу християните по повеля на император Деций (249—251 г.). Григорий считал за задължение на всеки християнин да пази живота си, докато това е възможно без нарушение на дълга, защото животът е драгоценен дар, който ние трябва да употребяваме за слава Божия. Той убедил новообърнатите свои чеда да се укрият от гонителите, с отеческа любов се грижел за тяхната безопасност и сам се отдалечил от града, за да им даде пример. В убежището си той постоянно молел Бога да укрепи вярващите чрез Своята сила. Веднъж войниците, които го търсели, за да го предадат на съд, стигнали до мястото, където той се криел, обаче по божия воля той останал за тях невидим. Гонението било жестоко, но непродължително. Когато то било прекратено, Григорий се завърнал в Неокесария и там ревностно продължил своята дейност. Той вземал дейно участие във всички дела на Църквата, поучавал и устно, и писмено, присъствал на съборите против лъжеучителите и когато дошъл часът на неговата смърт, имал утехата да знае, че в Неокесария останали всичко 17 души езичници. Славейки и благодарейки на Бога за указаните му милости, св. чудотворец тихо починал в 265 година. Цялата Православна църква го почита и до днес като велик св. отец и чудотворец и го нарича "втори Мойсей" с думите на св. Василий Велики.

неделя, 16 ноември 2008 г.

Осма Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. апостол и евангелист Матей

В св. Евангелие (Мат. 9:9; Марк. 2:14) се разказва, че Иисус Христос, след като изцерил парализирания, отишъл към Тивериадското езеро, недалеч от Капернаум. Той се спрял на онова място, където събирали данъци. Като видял там митаря Матей, казал му: "Върви след мене!" Длъжността митар, или събирач на данъци, била в голямо презрение у юдеите, понеже митарят събирал данъци от божия народ за езическото римско правителство. Митарите, освен това, били твърде користолюбиви люде. Когато Йоан Кръстител проповядвал на човеците покаяние и митарите заедно с другите идвали при него да питат какво трябва да направят, за да получат царството небесно, Предтеча им казал: "Не взимайте повече от определеното!" (Лука 3:12-13). Господ знаел душата на митаря Матей, презиран от юдеите. Той го намерил достоен да приеме истинското учение. И действително, Матей с радост чул думите на Спасителя, поканил Го у дома си, като поканил и някои свои познати. Господ милостиво беседвал с тях. Гордите фарисеи започнали да осъждат Спасителя и казали на учениците Му: "Защо вашият Учител яде и пие с грешници!" На това Спасителят казал: "Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Дойдох да повикам към покаяние не праведни, а грешници". (Мат. 9:9-13). От това време Матей бил винаги с Христа в числото на Дванадесетте Негови ученици. Наричат го още Левий. Но той сам от смирение нарича себе си Матей-Митар, като че ли да напомня за своето предишно звание.

Матей написал своето Евангелие по просбата на апостолите осем години след възкресението на Спасителя. Той пръв описал събитията от земния живот на Господа. Неговото повествование се отличава с необикновена простота и е понятно за всекиго. То предава подробно възвишеното божествено учение на Христа за блаженствата, за молитвата и пр. Обикновено на иконите, изобразяващи св. Матей, изобразяват до него, като тайнствен символ на евангелиста, ангелоподобен човек, изразявайки с това кротостта на неговия дух и чистотата на учението. За живота на св. евангелист Матей са запазени малко сведения. Той бил брат на св. ап. Яков Алфеев и както други апостоли, проповядвал Христовото учение и ходил в много и далечни страни: Мидия, Персия, Партия и Индия. Преданието разказва, че той отишъл при един див народ с лоши нрави и обичаи. Там му се явил Господ, дал му жезъл и му заповядал да го забие в земята, като обещал, че тоя жезъл ще принесе плодове, а от корена му ще протече чуден извор. Действително, Матей, като събрал всички жители, посадил жезъла, който цъфнал и пред очите на изумения народ се покрил с чудни плодове. От корена му бликнал бистър извор. Всички се затичали към това дърво, пили вода от чудесно появилия се извор и, по внушение на апостола, приемали тук св. Кръщение, след което излизали от водата духовно обновени.

Св. евангелист Матей завършил живота си мъченически. Неговите страдания и смърт били ознаменувани с много чудеса. Когато искали да го вземат, за да го подложат на мъчение, лицето му поразило гонителите с чудесна светлина. Те ослепели, но той с молитва им възвърнал зрението. Пламъкът не се докоснал до него при мъченическия му подвиг. И когато накрай той предал Богу духа си, мъчителите с ужас и изумление изповядали Божията сила, изказали почит към светите му мощи и станали ревностни християни.

събота, 15 ноември 2008 г.

св. мъченици Гурий, Самон и Авив. Св. Паисий Величковски

Св. Гурий и Самон пострадали в гр. Едеса във време на гонението при Диоклетиан. Чрез най-ужасни изтезания ги принуждавали да турят тамян на идолския жертвеник, но християните били готови по-скоро да отидат на смърт, отколкото да извършат езически обред. По време на своите страдания те молели Господа за помощ: "Господи Боже наш! – молел се Самон – Ти, без Чиято воля ни една птичка не загива, помогни ни с Твоята сила, опази в нас неугасимия светилник на Твоите заповеди, ръководи ни чрез Твоята светлина и удостои ни да достигнем блаженство, понеже си благословен вовеки!" Господ чул молитвата на светците и им дарувал необикновена твърдост. Като претърпели страшни изтезания, мъчениците били обезглавени с меч.

След няколко години, при император Ликиний, дякон Авив бил мъчен в Едеса за Христовата вяра. Тялото му било погребано до гробовете на св. Гурий и Самон, и по-късно едеските християни построили църква над мощите на св. Мъченици, които Господ прославил чрез чудеса...

Те се опълчили против Евфимия и искали да я отведат на съд пред управителя на областта, за да изтръгне от нея с мъчения как е умъртвила господарката си. Но тъй като управителят отсъствал, те променили намерението си и решили да я погребат жива заедно с умрялата ù господарка. Те отворили гроба и я положили при трупа, който вече издавал смрад и гъмжал от червеи, за да умре там от насилствена смърт.Кой може да опише скръбта на Евфимия, нейната печал, страх и трепет, нейния ужас, ридание и плач? Докато се молела в мъката на душата си, се явили трима светоносни мъже, сияещи като слънце - светите мъченици Гурий, Самон и Авив. Смрадта от гроба веднага изчезнала и Евфимия усетила неописуемо благоухание, което идвало от тях... Докато спяла, тя била взета от гроба от невидимата всемогъща Божия сила, пренесена в църквата на светите мъченици Гурий, Самон и Авив в Едеса и положена в честния им ковчег. Било нощ и в църквата се извършвало обичайното утринно служение.

Когато се пробудила, тя отново видяла светите мъченици, които ù казали: - Радвай се, дъще, и познай къде си сега. Ето, ние изпълнихме обещаното, иди с мир при майка си.
Като казали това, те станали невидими. Евфимия се изправила и се огледала. Щом видяла църковните стени, иконите, свещите, честния гроб на светите мъченици и при това чула пеенето на клириците, тя се убедила, че се намира в Едеса, в храма на своите закрилници - светите Христови мъченици Гурий, Самон и Авив...
София и дъщеря ù живеели богоугодно остатъка от живота си. Те разказвали на всички за милостиво явената им сила Божия. Евфимия казвала: «десницата Господня твори сила!», десницата Господня ме пренесе от готите в Едеса, «Няма да умра, но ще живея и ще разгласям делата Господни».

Преподобни Паисий Величковски (1722-1794), подвизавайки се на Света Гора Атонска, издирвал намиращите се в забвение древни преписи на светоотеческите творения, превеждал ги от старогръцки на църковнославянски език или поправял и допълвал по тях старите несъвършени и повредени от неопитни преписвачи славянски преводи. През 1763 г., воден от Божия промисъл за многобройното си словесно стадо, той се преселил в Молдавия заедно с шестдесет свои духовни чада - монаси и послушници. Там преподобният отново се посветил на всеотдайна работа и превел редица безценни аскетически творения като "Наставление" от преподобни Исаак Сирин, "Въпроси и отговори" от преп. Максим Изповедник, "Поучения" от преп. Теодор Студит, "Наставления" от авва Варсануфий и др. Със своите преводи той положил ново начало на славянската аскетическа литература. Наистина и преди о. Паисий съществували преводи на някои древни аскетически творения, но тези преводи били вече остарели и станали рядкост; от грешки при многобройните преписвания често смисълът им бил неясен или дори загубен, а най-главното - те били забравени като ръководство за практически живот. Благодарение трудовете на стареца се появили на славянски език настолните книги за всеки монах "Добротолюбието", "Лествицата" и поученията на св. Исаак Сирин, незаменими пътеводители за подвижнически живот.

Несъмнено венец на просветителските му трудове е църковнославянското "Добротолюбие", двутомен сборник от светоотечески наставления за духовен живот. За основа на сборника е послужила гръцката "Филокалия" ("Добротолюбие"), събрана от светоотеческото наследство от преп. Никодим Светогорец (1748-1809 г.) и отпечатана във Венеция през 1782 година. Преп. Паисий завършил църковнославянския превод на "Добротолюбието" през 1793 г. и същата година то било отпечатано в Санкт Петербург и се превърнало в една от най-четените духовни книги в Русия - до 1902 г. излезли седем негови издания. През ХIХ в. епископ Теофан Затворник подготвил на руски език ново, разширено (петтомно) издание на "Добротолюбието", също многократно преиздавано до трагичната революция в Русия. Печатните издания на "Добротолюбието", съответно на преп. Паисий Величковски и св. Теофан Затворник придобили широко разпространение както в Русия, така и сред другите славянски страни. Зародил се интересът към т. нар. "сърдечна" или Иисусова молитва и нейното практикуване в ежедневния живот на монаси и миряни, към духовната бран, както въобще към исихастката традиция. Аскетическият сборник послужил за духовна обнова в Русия през ХIХ в., особено чрез старците от Оптинската пустиня.
Духовното влияние на Паисиевото дело било изключително плодотворно. То се разпростряло по целия православен свят: Света Гора, Русия, Молдавия, България и Сърбия. Между учениците на стареца Паисий имало и немалко българи. Най-видният измежду тях е възрожденският историограф йеромонах Спиридон, автор на книгата "История во кратце о болгарскомъ народе славенскомъ". И до днес в манастирското книгохранилище на Рилския манастир се пазят ръкописи, донесени от нямецки монаси. Много от учениците на схиархимандрит Паисий Величковски се завърнали в Русия. Под тяхно въздействие в манастирите започнал голям подем на духовния живот, събудил се интересът и любовта към четене и изучаване на аскетическата литература, израснали духовни старци и настоятели на манастири, пазещи заветите на великия подвижник, които въвели общежителния устав и порядък на манастирски живот, появили се и архипастири, дълбоко съчувстващи и подкрепящи делото на стареца Паисий. Изобщо се зародило едно широко духовно движение, даващо своите плодове до самата революция. Главни негови центрове били: на север - Соловецкият, Валаамският, Александро-Свирският манастири и Александро-Невската лавра; в Централна Русия - Москва, Оптина пустиня, Брянският и Белобережкият манастири и Рославските гори; на юг - Площанският, Софрониевският и Глинският манастири.

Преподобни Паисий бил канонизиран заради светия си богоугоден живот, бил прославен от Църквата като извършител и учител на умната Иисусова молитва, като възобновител в руското монашество на спасителния подвиг на старчеството, като духовен писател на душеполезни трудове, от които с пълни шепи са черпели онези, които са пожелали да следват пътя на духовното съвършенство и спасение.

петък, 14 ноември 2008 г.

св. апостол Филип. Св. Григорий Палама. Св. благоверен цар Юстиниан

Св. ап. Филип бил родом от Витсаида, откъдето били и апостолите Петър и Андрей. Спасителят, като го видял, заповядал му да върви след Него. Филип съобщил на приятеля си Натанаил, че намерил Месия: "Намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писал Мойсей в Закона и говориха пророците" (Йоан 1:45). Назарет бил презиран от юдеите, понеже в него живеели много езичници и Натанаил отговорил на Филипа: "От Назарет може ли да излезе нещо добро?" - "Дойди и виж" - възразил му Филип. Натанаил, като видял Спасителя и бидейки поразен от божественото Му всезнание, извикал: "Рави! Ти си Син Божи, ти си Царят Израилев" (Йоан 1:46-51). Филип тръгнал подир Христа и бил свидетел на много Негови чудеса. Името на той апостол се споменава в евангелския разказ за насищане на пет хиляди души с пет хляба и две риби. След Тайната вечеря, когато Иисус в беседата с учениците Си ги съветвал и укрепявал във вярата, Филип казал: "Господи покажи ни Отца, и стига ни" (Йоан 14:8).
- Толкова време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? - отговорил Спасителят - Който е видял Мене, видял е Отца. И как ти казваш: "Покажи ни Отца!" (Йоан 14:8-9) С тия думи св. отци опровергали лъжеучението на Арий, който не признавал божественото естество в Иисуса Христа и единосъщието Му с Бога Отца.
След слизане на Св. Дух върху апостолите Филип проповядвал Евангелието отначало в Самария, където чрез името Божие извършил много чудеса (Деян. 8:5-7) и в Юдея, където кръстил велможата на Етиопската царица Кандакия (Деян. 8:26-40), а след това в Гърция. Неговите чудеса и учението му привличали множество хора, които, оставяйки своите идоли, се обръщали към Бога. Като видели това юдеите, които се намирали в Гърция, писали в Йерусалим до първосвещениците: "Някакъв си човек, дошъл от вас, проповядва тук разпнатия Христа, изцерява болни, възкресява мъртви, и вече мнозина повярваха по неговите думи". От Йерусалим изпратили един началник да разследва случая. Той повикал Филипа на съд и с гняв му казал: "Не беше ли достатъчно това, че ти прелъсти прости и неучени люде в Галилея и Самария? А още си дошъл при мъдрите елини да проповядваш своето лъжливо учение. Нали и самият твой учител Иисус пострада за Своите лъжливи думи? Той бе разпънат на кръста и умря, а вие, като откраднахте от гроба тялото Му, проповядвате, че уж бил възкръснал ". Като чул това, стоящият тук народ взел да иска смъртно наказание за Филип. Апостолът смело казал на началника: "Защо сърцето ти се е ожесточило и не иска да познае истината? Нали вие сами запечатахте гроба и поставихте на него стража? И когато Господ възкръсна, нали вие подкупихте стражата да каже, че уж учениците нощем откраднали тялото Му? Печатът на гроба свидетества за истината на Христовото възкресение и ще ви изобличи в деня на отмъщението".
Началникът яростно се спуснал срещу Филип, но веднага ослепял. Също такова наказание постигнало и другите, които искали смъртта на Филип, като на вълшебник. Тогава само те познали истината Христова. Филип, като се помолил за тях, повърнал зрението на ослепените, и всички приели Кръщение, освен юдейският началник, който бил наказан със смърт за своето жестокосърдие.
Филип, след като поживял известно време с повярвалите и им поставил епископ, напуснал Гърция и отишъл да проповядва в други страни. Господ му оказвал Своята помощ и го подкрепял чрез чудесни прояви на Своята близост. Филип проповядвал в Арабия, в Етиопия и навсякъде обърнал много езичници към Христа. Отправяйки се на кораб в град Азот, веднъж нощем той бил застигнат от страшна буря, но по негова молитва веднага на небето се явил сияещ кръст, който озарил нощната тъмнина и бурята внезапно утихнала. В Азот Филип чрез Божия сила изцерил една девица и успешно проповядвал Евангелието. В град Йерапол, като чул, че Филип проповядва ново учение, искали да го убият с камъни, но един старец на име Ир удържал съгражданите си, като им казал: "Изслушайте го първом и, ако се окаже, че учението му е лъжливо, ще го убием!" След това Ир взел Филип у дома си и скоро, като се убедил, че учението му е истинско, повярвал в Господа с цялото си семейство. Останалите жители и началниците на града още дълго упорствали в неверието. Те повикали Филип в съда и искали да го погубят. Но чудесата, извършени от св. апостол, който пред целия народ възкресил един мъртвец, най-после убедили езичниците и мнозина от тях приели св. кръщение.
Филип обиколил много области в Мала Азия, смело проповядвал словото Божие, като понасял търпеливо гонения и страдания. Придружавала го сестра му - девойката Мариамна. Тук, по Божия повеля, се присъединил към тях и св. апостол Вартоломей. Те срещнали Йоан Богослов, който също проповядвал в Мала Азия и с него заедно дошли в другия Йеропол - Фригийски. Там Йоан ги оставил и отишъл по-нататък. Град Йерапол бил пълен с идоли и идолски капища. Том между другите имало едно капище, до което се покланяли на змия ехидна. Тая гадина местните жители смятали за някакво божество, многобройни жреци й служители, суеверните жители й принасяли дарове и жертви. Апостолите изобличили лъжата и суетата на това поклонение и погубили ехидната, а храмът й опустял, понеже множество езичници повярвали в Господа. Между последните се намирал един известен в града човек, на име Стахий, който вече 40 години бил сляп. Св. апостоли му възвърнали зрението и благодарният Стахий, като повярвал и приел св. Кръщение, помолил и склонил апостолите да живеят в неговата къща. Тук се събирали всички, които желаели да чуят спасителното учение, което проповядвали чужденците, които живеят у Стахий. Началникът, в припадък от гняв, заповядал веднага да хванат проповедниците Христови. Уловил Филип, Вартоломей и Мариамна, били ги, влачили ги по улиците и най-после ги затворили в тъмница. След няколко време ги извели на съд. Събрал се много народ, дошли и идолските жреци, които силно негодували против апостолите и се стараели все повече и повече да възбудят против тях гнева на началника. "Отмъсти за нашите богове, казвали му те. Откакто тия люде влязоха в града ни, нашите храмове, опустяха и народът престана да принася на боговете подобаващите им се жертви. Смъртно накажи тия магесници!"
Тогава началникът осъдил апостолите на кръстна смърт. Филип бил разпнат с главата надолу, като окачили кръста на високо дърво срещу капището на ехидната и хвърляли върху него камъни. Вартоломей бил разпнат при стената на същия храм. Но внезапно се явило страшно земетресение. Развълнуваният народ започнал да проси молитвите на св. апостоли и се спуснал да ги снема от кръстовете. Снели Вартоломей, който бил още жив. Пристъпили и към Филип, но той вече бил предал Богу дух. Последните негови думи били молитва за мъчителите му. Вартоломей с чест погребал тялото му. Много жители от Йерапол приели Кръщение. Вартоломей и Мариамна ги укрепявали във вярата и учели на словото Божие. След това св. Вартоломей им поставил за епископ благочестивия старец Стахий.
Впоследствие Вартоломей отишъл в Армения, където приел кръстна смърт, а Мариамна, чиято помет се празнува на 17 февруари, отишла в Ликаония. Там тя обърнала мнозина към Христа и умряла в дълбока старост.

Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски, е роден през 1296 година в Мала Aзия. По време на турското нашествие семейството му избягало в Константинопол и било приютено от император Андроник II Палеолог (1282-1328). Бащата на светителя станал високопоставен сановник в двореца, но починал скоро и с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заел сам имп. Андроник. Вместо да постъпи на служба в двореца, двадесетгодишният Григорий, заминал през 1316 г. за Света Гора и постъпил като послушник в манастира Ватопед, а след време приел монашески подстриг под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майка му и сестрите на св. Григорий приели също монашество.След смъртта на духовника си св. Григорий се заселил в обителта Глосия. Там настоятелят го научил на молитвеното умно дело.

През 1326 г., за да се предпазят от нападенията на турците, братята се прибрали в Солун. Там св. Григорий бил ръкоположен в свещеннически сан. През 1344 година патриарх Йоан XIV Калека, привърженик на учението на Варлаам, отлъчил св. Григорий от Църквата и го заключил в тъмница. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, св. Григорий бил освободен и възведен в сан архиепископ Солунски. Ръководил Църквата тринадесет години, до 1359 година. През 1354 г. св. Григорий бил извикан в Константинопол за решаването на спора между Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Византийската галера, с която плавали, попаднала в ръцете на турците, светителят и свитата му били пленени и като роб продавани в различни градове в Азия. Изпитвайки теготите на плена, св. Григорий продължавал да проповядва и да беседва с висши турски управници Чак след година светителят бил купен от сърби и благополучно се завърнал в Солун, където се и споминал в мир на 14 ноември 1359 година. Мощите на св. Григорий почиват в Солун в прекрасна църква, посветена на него. Прославил се и като подвижник, и като богослов, и като йерарх и като чудотворец. Явявали му се Пресвета Богородица, св. Иоан Богослов, св. Димитрий, св. Антоний Велики, св. Иоан Златоуст и Божиите ангели.

Св. Григорий обосновал богословски исихазма – особена молитвена практика, "умна молитва; умно дело/делание", използвана най-вече от монасите. Той разработил учението за съобщаемостта на нетварните божествени енергии по примера най-вече на нетварната Таворска светлина. Чрез "умната молитва", в която участват в еднаква степен душата и тялото, човек може да види Бога, да го възприеме чрез Неговите енергии (Божествената светлина), т.е. да се обожи по благодат. Залог за такова молитвено съединяване с Бог е единството на Божествената и и човешката природа в Христа – Бог е непознаваем, но Неговото откровение в Христос е пълно откровение, което установява единството на Бог с човека. По учението на Палама, Божествените енергии се съобщават не само в мистическия опит, но и при Кръщението и при Евхаристията. След Константинополския събор от 27 май 1341 г. учението на св. Г. Палама се счита за официална църковна доктрина.

Свети Юстиниан, император на Византия, бил славянин. Той се родил в село Ведряни около град Средец в България. Чичо му Юстин, роден в същото село, отишъл пеша в Константинопол, без да носи нищо със себе си, освен една кожена дреха. Тук благодарение на природните си дарования бързо се издигнал, а после дори станал император. Той довел в Константинопол жена си Лупкиня и сестра й Бегленица, майката на Управда. След смъртта на Юстин Управда заел византийския императорски престол под името Юстиниан.
Император Юстиниан е известен в историята с успешните си войни с враговете на Византийската империя, а също и с издаването на пълния сборник на римските закони. Но освен това се прославил със заслугите си пред християнската Църква и православието. Той много се погрижил за разпространението на християнството и изкореняването на езичеството. Затворил езическите школи в Атина и заповядал науките да се преподават от монаси.

Най-много преследвал езичеството в столицата на царството си Византия, а също и в Мала Азия. За да обърне към Христа езичниците, Юстиниан пратил в Мала Азия Ефеския епископ Иоан, който покръстил около 70 хиляди езичници, а императорът построил за новообърнатите повече от 90 църкви. Наред с разпространението на християнството благоверният Юстиниан радеел за чистотата на православната вяра. При неговото царуване православната Църква продължавала да бъде обезпокоявана от несторианите, които учили, че Христос не бил Богочовек и Божеството само обитавало в Него като в обикновен човек. Но повече от несторианите вълнували Църквата монофизитите, които учели, че в Иисус Христос Божественото естество е погълнало човешкото. Против тези произволни измислици на човешкия разум благоверният цар съставил песента: "Единородний Сине и Слове Божий", която заповядал да се пее при Богослужението. С неговите усилия през 553 г. бил свикан Петият вселенски събор за осъждане на несторианските мисли в съчиненията на Теодор Мопсуетсски, Теодорит Кирски и Ива Едески за прекратяване на раздорите в Църквата.

Като ревнител на православието и благочестието, Юстиниан много се грижел за богослужението в православната Църква и за благолепието на храмовете като места за Богослужение. В своя свод закони той поместил, между другото, закон за задължителното повсеместно празнуване на празниците на Рождество Христово, Кръщение Господне и Възкресение, Благовещение на Пресвета Богородица и други. Освен това той построил много прекрасни храмове за слава на Пресвета Богородица, апостолите и други светии. За най прочуто негово дело се смята храмът на света София, Божията Премъдрост, в Константинопол. Издигнат още от равноапостолния цар Константин, при един бунт по времето на цар Юстиниан този храм бил опожарен. Благочестивият цар събрал най добрите строители, не пожалил злато и пари и издигнал храм, дивен във вековете по своето величие и красота.

В частния си живот свети Юстиниан проявявал голямо благочестие. Винаги набожен, той прекарвал великия пост в строго въздържание и молитви, не вкусвал хляб, а се задоволявал само със зеленчуци и вода, и то през ден или два. Така, живеейки в чистота и благочестие, той царувал 39 години и мирно починал в Господа. Заради заслугите си пред Църквата и заради своето благочестие, след смъртта си е причислен към лика на светиите. Заедно с него към лика на све-тиите е причислена и съпругата му, царица Теодора, която отначало била грешница, но после се разкаяла и прекарала остатъка от живота си в чистота и благочестие.

четвъртък, 13 ноември 2008 г.

св. Йоан Златоуст

Св. Йоан Златоуст, светилото на света, учителят на вселената, стълбът и опората на Църквата, проповедникът на покаянието, се родил около 347 г. в Антиохия. Баща му Секунд заемал висока длъжност в императорската войска. Той бил починал, когато Йоан бил още малко дете. Майка му Антуса била 20-годишна, когато останала вдовица, но не пожелала да встъпи във втори брак и посветилa целия си живот да възпитава своя син. Известният по онова време учен езичник Ливаний, като научил за добродетелите, които украсявали душата на Антуса, се провикнал: "Какви удивителни жени се срещат между християните!" Благочестивата Антуса искала нейният син да получи високо образование. За да постигне това, тя изпратила Йоан при споменатия учен Ливаний, който имал прочута школа в Антиохия. Ученикът скоро проявил своите изключителни способности и Ливаний се удивлявал на неговите успехи. Запитан, кого би посочил за свой заместник по красноречие, Ливаний отговорил: "Бих искал след мене да назнача Йоана, но християните ни го отнеха". След като завършил образованието си при езическите учени-философи, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба - защищавал разни съдебни дела. Покрай другите и той започнал да се увлича в светски развлечения - посещавал театри и състезания, взимал участие в езическите празненства, но това не продължило дълго. Йоан скоро изменил начина на живот. Започнал да изучава Свещеното Писание и, изпълнен с любов към Бога, прекарвал по-голямата част от времето си в молитва.
Като узнал за дарованията на Йоан, Антиохийският епископ св. Мелетий се постарал да го привлече близо до себе си. Тогава Йоан бил на 26 години, но още не бил кръстен. Св. Мелетий извършил над него св. Тайнство Кръщение и го причислил към клира. Като приел кръщение, Йоан започнал зорко да бди над себе си и се стараел да живее достойно за званието християнин. Любовта му към Бога и желанието да Му посвети целия си живот все повече укрепвали в сърцето му. Той пожелал да стане монах и заедно със своя приятел Василий (не св. Василий Велики) да остави напълно света. Но с молби и сълзи майка му, която почувствала, че ще остане съвсем самотна, го отклонила от изпълнение на това намерение. Йоан бил определен за четец при Антиохийската църква. И чак след смъртта на майка си той раздал своето имение на бедните, освободил робите, отишъл в пустинята и се посветил напълно на монашески живот. Често се виждал с приятелите си Василий и Теодор, които също се поселили в пустинята. Теодор впоследствие напуснал пустинята и се върнал в света. Тогава Йоан му написал няколко увещателни писма, като го убеждавал да се завърне към предишния си пустинен живот. Тия писма, пълни със сила и красноречие, били първите духовни творения на Йоан. Скоро подир това той написал книгите си "За свещенството" и "За сърдечното съкрушение". Св. Йоан постъпил в един манастир близо до Антиохия, където преживял четири години под благодатното ръководство на един благочестив старец, като понасял лишения, изпълнявал възложените му послушания и се стараел да победи всички наклонности към светския живот. Добродетелите, подвизите и високата мъдрост на Йоан го прославили, и множество народ почнал да идва при него за съвет и изцерение, понеже Господ му дал чудотворна сила. Йоан церил и душевни и телесни недъзи. Когато изцерявал болните, той ги съветвал да водят благочестив и добродетелен живот. Като поживял четири години в манастира, Йоан почувствал нужда от по-голямо усамотение и се поселил самичък в една пещера. Но строгият живот и лишението от що-годе питателна храна съвършено го изтощили и разстроили здравето му. След две години той се завърнал в Антиохия. Св. Мелетия го посветил в дяконски чин (380 г.), а неговият приемник св. Флавиан го ръкоположил за свещеник (386 г.).

Като свещеник в Антиохия служил дванадесет години. Бил прочут проповедник. Случвало се да проповядва по няколко пъти в седмицата. Неговите поучения действали силно върху слушателите. Привлечени от красноречието му, те започнали масово да посещават храма, в който той проповядвал. Йоан обяснявал на слушателите християнските изисквания, укрепявал ги във вярата, изтъквал нуждата от добри дела. Особено любима тема на неговата проповед била тая за милосърдието. Веднъж, когато Йоан проповядвал както винаги красноречиво и въодушевено, една жена, възхитена от всестранните му богословски познания и от красивата му реч, го прекъснала и извикала: "Златни ти уста, Йоане, бъди благословен!" И оттогава започнали да го наричат "Златоуст". В 397 г. умрял Цариградският архиепископ Нектарий. За избор на нов патриарх пристигнали в Цариград мнозина презвитери, които мечтаели за катедрата. Император Аркадий, син на Теодосий Велики, по внушение на своя приближен царедворец Евтропий, решил да постави за Цариградски архиепископ Йоан. Жителите на Антиохия се възпротивили. Те не искали да се лишат от обичния си презвитер-проповедник. И за да не стане вълнение всред народа, Йоан тайно бил изведен от града. Като пристигнали в Цариград, Йоан бил ръкоположен за епископ.

След встъпване на архиепископския цариградски престол, първа негова грижа било духовенството - неговото духовно издигане. Давал им личен пример, подпомагал бедни и болни. Близо до църквата построил болница и поверил грижите за нея на опитни свещеници. Любовта му към бедните нямала граници, затова в своите проповеди той често говорел за милостиня и убеждавал богатите да делят средствата си с бедните братя. Останалото си време св. Йоан посвещавал на молитва и изучаване на Свещеното Писание. Той написал тълкуване на свещените книги, изложил чина на божествената литургия, известна под името "Златоустова". Както в Антиохия, така и в Цариград красноречието на Йоан привличало все повече и повече слушатели. Много грижи полагал той за разпространението на Словото Божие и в най-отдалечените страни. Пращал проповедници да просвещават готи и скити; изпращал мисионери и при славянските племена, които живеели в Тракия; благочестиви монаси отправял във Финикия и Персия; грижил се за превеждането на свещените книги на разни езици. Трудовете на добрия пастир не останали без последствия. Благочестието на цариградските жители значително се усилило. Живото и пламенно слово на Йоан възбуждало в сърцата на слушателите любов към добродетел и отвращение от злото. Простият народ твърде много обикнал Йоан и се стичал да го слуша. Обаче тия, които той изобличавал в своите проповеди, започнали да негодуват срещу него. В числото на неговите недоброжелатели се наредили и отлъчени от сан свещеници. Те говорели, че Йоан е лош, гневлив, зъл и горд, че в своите проповеди той не толкова съветва, отколкото укорява и обижда. Скоро в лицето на императрица Евдоксия те си намерили своя покровителка. Евдоксия била необикновено сребролюбива, правила лъжливи доноси, обогатявала своята хазна по разни нечестни начини. Св. Йоан често се застъпвал за онеправданите от нея. Когато той в своите проповеди говорел за лихварството, или против сребролюбието, когато застрашавал със справедливия Божи съд ония, които угнетяват невинните, ограбват имуществата на бедните, тя приемала неговите слова за лична обида и, като намразила Йоан, започнала да търси начин да го отстрани от катедрата. Няколко пъти тя пращала да му правят предупреждения за неговите смели речи, но Йоан отговарял на пратените: "Не мога да не чувам гласа на обидените, стенанията и въздишките на плачещите; не мога да не укорявам тия, които не вървят по правия път! Аз съм епископ и мен ми е поверена грижата за душите на вярващите. Изобличавам беззаконието, бичувам греха на съгрешилия, не назовавам по име никого и уча всички да не правят зло, да не обиждат ближния. Ако съвестта на някой от моите слушатели го изобличава, той трябва да негодува не против мене, а против самия себе си и да се старае да поправи живота си. Ако царицата вижда злото в себе си, тя няма защо да се сърди. Аз няма да престана да говоря в защита на правдата, защото съм длъжен да угаждам на Бога, а не на човеците". Често Йоан упреквал цариградските жители за разкошния им живот. Изобличавал стремежа на жените да се кичат повече от допустимото и ги осъждал, че не спазват благоприличие в обноските. Една такава негова реч направила особено впечатление на слушателите. Злонамерени лица донесли на императрицата, че в речта си Йоан изобличил самата нея. Тя се оплакала на императора, влязла във връзка с Александрийския архиепископ Теофил, върл противник на Йоан, който заедно с няколко други епископи свикал против Йоана в цариградското предградие Халкидон известния събор "Под дъба". Представили 12 обвинителни точки против Йоана и го призовали на съд.

Св. Йоан не се явил на събора, защото той бил незаконен. Противниците успели да склонят на своя страна слабия по характер император Аркадий, обявили свалянето на Йоан от епископската катедра и го осъдили на заточение. Св. Йоан бил в църква, когато вестта за осъждането му се разнесла в града. Започнало силно негодувание. Две денонощия народът не допускал стражата да откара на заточение техния любим архипастир. Но блаженият Йоан решил да излезе от църквата и сам да се предаде в ръцете на стражата, която трябвало да го отведе на мястото на заточението. По повод заточението си в препълнения от народ храм той произнесъл трогателна реч: "Силни вълни, жестока буря! Но аз не се боя от потъване, защото стоя на камък. Нека беснее морето! То не може да съкруши камъка. Нека се повдигат вълните! Те не могат да погълнат Иисусовия кораб. Кажето от какво да се боя? От смъртта ли? За мене животът е Христос, а смъртта придобивка (Фил. 1:21). От изгубване на имение ли? Нищо не сме донесли на тоя свят, явно е, че и нищо не можем да изнесем (1Тим. 6:7). Не се боя от бедност, не желая богаства, не се боя от смърт и не искам да живея, освен за вашия успех. Аз за туй говоря за сегашното мое положение, възлюбени, за да ви успокоя. Никой на може да ни раздели. Не се тревожете от това събитие, покажете ми в едно вашата любов - в непоколебимата вяра. Аз имам залог от Господа и не се осланям на моите сили. Имам Неговото Писание и то ми е опора, то ми е крепост, то ми е спокойно пристанище. Нека цялата земя се разбърка, имам Писанието, него чета аз, и словата му са за мене стена и ограда. Кои са тези слова? "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20). Христос е с мене! От кого да се боя?. . . И ние се разделяме по място, но чрез любов сме съединени, дори смъртта не може да ни разлъчи. Макар и да умре тялото ми, но душата ми е жива и ще си спомня за вас - за тоя народ тук". Като свършил речта си, Йоан разпуснал народа и се предал в ръцете на дворцовата стража. Всред народа настанал силен смут: гръмогласно порицавали решенията на незаконния събор "Под дъба" и роптаели против обвиненията срещу Йоан. Обкръжили царския дворец и искали завръщането на своя архипастир. Но при все това св. Йоан бил отведен вече от града. Следващата нощ станало земетресение. Изплашена от земетресението и от народния смут, императрицата помолила царя да възвърне Йоан. Изпратили конници да го настигнат и върнат. Тогава целия народ ликувал. Всички излезли да посрещнат своя обичан архипастир. На следния ден той служил в храма, произнесъл тържествено слово и прочел писмото на царицата, която го викала обратно в Цариград. Гръмки ръкопляскания и радостни викове прекъсвали словото му. Св. Йоан свикал в Цариград събор от 70 епископи, които обявили определението на събора "Под дъба" за недействително и възвърнали правата на Йоан. Враговете му за известно време се смирили, но това не било задълго. Не минало много време и те въстанали с нова сила. На площада близо до църквата била поставена сребърна статуя на царицата. Започнали шумни игри и зрелища, които смущавали молещия се в църквата народ. В една своя реч Йоан говорил против това зрелище, с което раздразнил отново Евдоксия. Словото си той започнал: "Пак беснее Иродиада, пак иска главата на Йоана". Евдоксия изтълкувала тия думи за себе си и свикала нов събор, който в течение на 10 месеца разглеждал обвиненията против Йоан. Най-после, въпреки всичката незаконност, Йоан бил осъден и враговете му успели да внушат на императора да го отстрани от катедрата и да го изпрати на заточение, което станало на Велика събота, пред Пасха. За мястото на заточението му бил определен град Никея, за където и бил поведен. През нощта в Цариград избухнал пожар и унищожил много обществени сгради и частни домове. Враговете на Йоан наклеветили привържениците му като виновници за пожара и мнозина от тях подложили на изтезания.

Не задълго останал Йоан в Никея - преместили го в Кукуз (Армения). По пътя той търпял най-различни унижения, но жителите на Кукуз го приели с любов. Негови почитатели от Цариград и Антиохия започнали да го посещават, като му носели пари и ценности, които светецът раздавал на бедните, откупувал пленници и подпомагал страдащи. И тук той проповядвал словото Божие, написал много писма до свои познати, много от които са запазени до днес. В Кукуз св. Йоан престоял 2 години. Враговете му, като узнали, че той е приет радушно, започнали отново интриги срещу него и накрай било заповядано да бъде преместен в един малък град на брега на Черно море. Била издадена тайна наредба да се отнасят жестоко с него. В продължениена три месеца св. Йоан бил жестоко измъчван, влачен в пек и дъжд, без право на отдих и той не можал да достигне до мястото на заточението - умрял по пътя в малкия град Коман.

В навечерието на смъртта си той видял видение. Явил му се насън св. Василиск, чиито мощи почивали в този град и му казал: "Не тъгувай! Утре ние ще бъдем заедно". Св. Йоан очаквал смъртта си. Враговете му го принуждавали да върви по-нататък, но болестта му се засилила и те се върнали в града. Св. Йоан отслужил последната си св. Литургия причастил се със св. Тайни и последните му думи били: "Слава на Бога за всичко!" Починал на 14 септември 407 г., но поради големия празник (Кръстовден), паметта му е пренесена на 13 ноември. Така, духовно помирен, великият светец предал духа си в ръцете на Всеподателя Бога. Множество народ се събрал на погребението.
Тридесет години след неговата смърт мощите му били пренесени при особена тържественост в Константинопол (Цариград) и положени в църквата "Св. Апостоли".
Освен св. Литургия, св. Йоан е оставил много назидателни съчинения, проповеди към антиохийското паство, беседи за покаянието, беседи за празниците , тълкувания на св. ап. Павловите послания, беседи върху Евангелието на Матея и др. Руското издание на съчиненията му наброява дванадесет големи тома. Един от най-древните паметници на старобългарската литература е тъй нареченият сборник "Златоструй", който е съставен от българския цар Симеон Велики и който съдържа избрани хубави места от Златоустовото литературно творчество.

сряда, 12 ноември 2008 г.

св. Иоан Милостиви, патриарх Александрийски. Св. преподобни Нил Синайски

Св. Йоан Милостиви живял в седмия век. Той бил син на кипърския княз Епифаний. Веднъж, когато бил на петнадесет години, видял насън чудна девойка с маслинен лист на главата, която му казала: "Аз съм най-голямата дъщеря на великия Цар. Ако ми служиш, аз ще изпрося от Него голяма благодат за тебе, понеже няма по-силна от мене. Самаго Бога аз свалих от небето и Го облякох в човешка плът." Йоан разбрал, че тая най-голяма дъщеря на великия Цар е милосърдието; че тя е висша добродетел; и че християнинът, който се надява на Божието милосърдие трябва да оказва милосърдие на ближния и да подражава на нашия Спасител, Който винаги е бил милостив към хората, за които оставил небето и приел страдания и смърт. През целия си живот Йоан помнел това чудно явление - бил милосърден и щедър, прощавал обидите и никого не осъждал.
Йоан бил женен и имал деца, но като овдовял млад, отказал се от света и посветил живота си на молитва. Той бил избран за патриарх в Александрия. Дълго се отказвал от високия сан, но най-после трябвало да склони пред желанието на царя и народа. Той започнал ревностно да изпълнява своите нови задължения, твърдо защищавал вярата против лъжеученията, помагал на бедните, търпеливо изслушвал всекиго, който идвал при него и утешавал всички със съчувствие и добър съвет. Скоро подир назначението си за патриарх той повикал църковните служители и им казал: "Обиколете целия град и пребройте имената на всички мои господари!" - А кои са твои господари, владико? - запитали го удивените служители.
- Бедните и сиромасите - отговорил светецът. - Те са мои господари, понеже могат да спасят душата ми и да я въведат във вечните жилища.
По заповед на патриарха били преброени около седем хиляди бедни, на които той оттогава давал ежедневна прехрана. В това време персийците завладели Сирия и Палестина и изгорили Йерусалим. Съчувствайки горещо на страдащите, Йоан им изпращал щедри помощи и откупил множество нещастници. Тогава епископите имали права и на съдии, признати от държавата. Бидейки твърде зает, той не могъл ежедневно да изслушва всички, които идвали при него, затова определил за тази цел два дни в седмицата - сряда и петък. Седнал при църковните врата, патриархът приемал и внимателно изслушвал всички.

- Аз винаги имам свободен достъп при Господа Бога - казвал той, - беседвам с Него в молитва и Го моля за онова, което ми е нужно. Затова и аз съм длъжен да давам на ближния свободен достъп при мене, за да може той да ми открие своите нужди и желания. Трябва да помним думите: С каквато мярка мериш, с такава ще ви се отмери. Йоан смятал за загубен деня, в който нямал случай да окаже някому помощ. Мнозина укорявали патриарха за неговата щедрост. Те се бояли да не би да се свършат средствата на църквата. Но патриархът твърдо се уповавал на Бога, Който помага на милостивите. И действително, колкото и да раздавал, той никога не чувствал недостиг. Господ внушавал на добрите люде да донесат при него пожертвувания. Нему поверявали пари за помощ на бедните и почти изпразнената понякога каса скоро отново се напълняла. Като раздавали помощи, сътрудниците му веднъж го запитали да дават ли на всички бедни, които идват защото някои от тях изглеждали добре облечени. Йоан отговорил: "Ако ние сме раби Христови, то трябва да постъпваме, както Христос е заповядал, като не гледаме лицата и не разпитваме за живота им ония, които искат помощ. Ние не даваме свое, а Христово. Ако вие мислите, че имуществото няма да стигне за толкова милостиня, то аз не искам да бъда участник във вашето маловерие, защото съм уверен, че ако бедните от цял свят дойдеха при нас в Александрия за помощ, то Бог и тогава няма да допусне да оскъднее църковното имение."
Сам Йоан се отказал от всичко, за да може повече да раздава на бедните. Той умеел и другите да подбужда към дела на милосърдие. Веднъж, ходейки по болниците, той взел със себе си епископа Троил, който бил богат, но голям скъперник. Патриархът го помолил да раздаде на нещастните по малко пари. Троил се срамувал да откаже, и раздал тридесет златни лири. Но после, кота се върнал у дома си, той толкова много съжалявал за раздадените пари, че заболял от мъка. Като узнал това, Йоан отишъл при него и му казал: "Донесох ти парите, които бях взел от тебе на заем в болницата. Ето ти ги! Само че напиши ми с ръката си, че ми отстъпваш наградата, която би могъл да получиш за тях!" Патриархът искал да вразуми Троил и да му напомни думите на Писанието: "Който дава на сиромах, дава в заем Господу!" Но Троил се зарадвал много и получил парите.
Патриархът усърдно се молел на Бога да вразуми сребролюбивия епископ. На следната нощ Господ удостоил Троил с едно спасително съновидение. Той видял прекрасно здание, на входа на което било написано: "Това е жилище и вечно почивалище на Троил". Той се израдвал, като видял небесното жилище, но веднага чул глас, който заповядал да се изтрие надписът и същата минута се явил друг надпис: "Туй жилище Йоан, патриарх Александрийски, купи от Троил за 30 златни лири". Епископът се събудил ужасен, като дълбоко съжалявал, че изгубил своето жилище на небесата. Той осъзнал своя грях, разкаял се за сребролюбието си и оттогава станал щедър и милостив.
Прощавайки оскърбилите го, Йоан сам смирено искал опрощение от тия, които неволно бил огорчил. Строг към самия себе си, той бли снизходителен към другите и твърде внимателен в съжденията си за ближния. "Нека не осъждаме! - казвал той. Ние виждаме само лошото дело, но тайното покаяние и скръбта на грешника, скрито от нас, не виждаме".

В един празничен ден, когато извършвал богослужение, патриархът си спомнил думите на Спасителя: "Ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си" (Мат. 5:23-24). В момента той си спомнил, че един от служителите на Църквата е огорчен от наказанието, макар справедливо наложено, и че той сам отдавна искал да се обясни с него. Патриархът веднага изпратил да го повикат, поклонил му се и поискал прошка. Смирението и кротостта на светителя тъй трогнали служителя, че той сам паднал на колене, проливайки сълзи на разкаяние.
По време на нападението на персийците Йоан трябвало да се отдалечи от Александрия. Той се отправил за Цариград през отечеството си Кипър. По пътя той чул глас, който му говорел: "Царят на царете те вика при Себе си". Като разбрал, че е наближил краят на живота му, той се спрял на острова в гр. Аматунт, приготвил се за смърт и тихо починал. Последни негови думи били: "Благодаря Ти, Господи Боже мой, че ме удостои всичко Твое на тебе да дам! Нищо не запазих аз от богатството на тоя свят, освен трета част от един сребърник, и нея заповядвам да дадат на сиромаси".
Св. патриарх бил погребан в същия град в църквата "Св. Тихон Аматунски".

Св. преподобни Нил Постник бил родом от Константинопол, ученик на св. Йоан Златоуст. Получил прекрасно образование, още като млад Нил бил назначен на важен пост - префект на столицата Константинопол. По това време Нил бил женен и имал две деца. Блясъкът на придворния живот тежал на съпрузите и те решили да се разделят и да се посветят на иночески живот. Съпругата и дъщерята нс св. Нил постъпили в един от женските монастири в Египет, а преподобният Нил със сина им Теодул се поселил във пещера на Синайската планина, която сами с ръцете си изкопали. Тя била жилище на преп. Нил четиридесет години. С пост, молитва и трудове светецът добивал високо духовно съвършенство. При него започнали да идват хора със всякакво звание и от всякакво съсловие - от императора до земеделеца, и всеки намирал съвет и утешение от светеца.
В своето уединение преподобният Нил писал много. Известни са неговите послания, сред които и гневни изобличения на император Аркадий, изпратил св. Йоан Златоуст на заточение. Достоен ученик на Златоуста, преп. Нил оставил и съвършени по форма, дълбоко православни и изпълнение с искрено чувство и ясна мисъл аскетически творения. В пустинята преподобният Нил претърпял много несгоди. Сарацините пленили сина му Теодул и намислили да го дадат жертва на езическите богове. По молитвите на светеца Господ спасил Теодул и преподобният го намерил у Емеския епископ, който изкупил младия човек от варварите. Този епископ ръкоположил и двамата пустинници за презвитери. След посвещението те се върнали на Синай, където заедно се подвизавали до смъртта на преподобния Нил. Св. Нил починал в мир около 450 година.

вторник, 11 ноември 2008 г.

св. преподобни Теодор Студит изповедник

Преп. Теодор се родил в Цариград от богати и знатни родители, които му дали образование и го възпитали в благочестие. В това време император Константин Копроним преследвал почитателите на светите икони. Родителите на Теодор били подложени на гонения и отишли в манастир. След смъртта на Копроним малко време управлявал Лъв ІV Хазар. Още в началото на своето управление той провъзгласил за свой съуправител малолетния си син Константин. След смъртта на Лъв ІV малолетният Константин VІ се възкачил на престола, но от негово име управлявала майка му Ирина.
В 787 г. бил свикан в гр. Никея Вселенски събор, който осъдил лъжливото учение на иконоборците и признал почитанието на иконите. Чичото на Теодор - св. Платон, който бил на тоя събор, уговорил Теодор и братята му да се отдалечат от човешкото общество и да посветят живота си на Бога. Всички заедно тръгнали да търсят самото място и се спрели в една прекрасна планинска местност, в сянката на гъсти дървета, които растели над бистър извор. Това място се наричало Сакудиан. Тук те построили църква на името на св. Йоан Богослов. Към тях се присъединили други благочестиви люде и скоро се образувал манастир, в който Теодор приел монашеско пострижение. Като монах Теодор усърдно изпълнявал иноческите си задължения. Той се отличавал със своето въздържание, неуморимо трудолюбие и дълбоко смирение. Син на знатни родители, отраснал в богатство и охолност, той станал слуга на всички: сечел дърва, носел води и камъни за строеж, работел в градината. Свободното си време посвещавал на четене на Свещеното Писание. Св. Платон поискал да му предаде ръководството на манастира. Теодор дълго отказвал, но най-после трябвало да отстъпи на единодушното желание на всички братя. Той мъдро управлявал манастира и на всички давал пример за строго изпълнение на всички правила на монашеския живот. Но не само в манастира му било съдено да утвърждава истинската вяра.
Синът на Ирина - Константин, като станал пълнолетен, отстранил майка си от управлението, а сам се предал на страстите си, забравяйки християнския закон. Той се развел с жена си, принудил я да се постриже в монашество и се оженил за една своя близка роднина. Св. патриарх Тарасий, не поискал да благослови незаконния брак, но се намерил свещеник, на име Йосиф, който венчал царя въпреки запрещението на патриарха. Колкото и да била беззаконно това дело, патриархът мълчал, боейки се да не навлече на Църквата нови бедствия. Това снизхождение имало гибелни последствия: мнозина започнали да подражават на примера на царя. Войводите и придворните произволно се развеждали със жените си, затваряли ги в манастири и встъпвали в брак, без да държат сметка за роднинските връзки. Такова нарушение на църковния закон силно възмутило Теодор. Той провъзгласил отлъчването на царя от Църквата и съобщил за туй в другите манастири. Царят мислел отначало с лъжа и с любезности да спечели на своя страна строгия инок. Той заповядал на жена си да му изпрати богати дарове и да иска молитвите му за себе си и за семейството, но даровете били върнати. Тогава царят предприел пътешествие и нарочно насочил пътя си покрай Сакудианския манастир, като се надявал, че когато по обичая игуменът излезе да го посрещне, той с ласкави думи и убеждения ще подействува. Но Теодор не излязъл да го посрещне и дори не отворил манастира на царските служители. Тогава разгневеният Константин изпратил Теодор на заточение в гр. Солун заедно с 11 иноци. Заточението продължило 5 години. Твърдостта на Теодор обаче намерила подражатели. В много манастири провъзгласили отлъчването на царя от Църквата и няколко иноци претърпяли гонение за това.

Теодор бил върнат в своя манастир след смъртта на Константин. Ирина се възкачила на трона и с чест го върнала пак в Цариград. Тук царицата го уговорила да приеме игуменството на Студийския манастир. Тоя манастир, основан от благочестивия римлянин Студий, бил затворен в царуването на Копроним. Около Теодор отново се събрали до 1000 нови братя, на които Теодор дал устав, известен под името "Студийски". В основата на тоя устав залегнали правилата на св. Василий Велики. На монасите се запрещавала всяка собственост, всички работи трябвало да се изпълняват от самите монаси. Те трябвало да откриват на игумена всичките си мисли. Царуването на Ирина не било дълго. Тя била свалена от престола от Никифор, който възвърнал свещенството на Йосиф, отлъчен от Църквата за брака на цар Константин и започнал да преследва Теодор, стареца Платон и всички братя от Студийския манастир. Всички били пратени на заточение. Нечестивият цар обаче, който знаел как всички уважават Теодор, се стараел да го склони към помирение и го повикал при себе си преди да тръгне за далечен път. Но Теодор му казал: "Ти, царю, трябваше да се покаеш, преди да отидеш на война, от която няма да се върнеш." Това предсказание на светеца се сбъднало: царят бил убит във войната с българския цар Крум. Недълго царувал син му. Новият император Михаил освободил Теодор от заточение, но и той скоро бил свален от войводата си Лъв Арменец, при когото започнали нови гонения. В самото начало на царуването си императорът събрал духовенството и обявил за идолопоклонници всички почитатели на св. Икони. Напразно възразявали патриархът и св. Теодор. Напразно те доказвали, че молейки се пред иконите и почитайки ги, те се покланят не на самото изображение, а на изобразения върху тях Господ, или въздават чест на Неговите св. Угодници. Царят ядосано казал на Теодор: - Аз зная, че ти си човек препирлив, горд и непокорен. Но не забравяй, че аз съм цар и строго ще накажа непокорния!
Патриархът и всички други мълчали от страх, но Теодор спокойно отговорил: - Ти си цар, но не можеш да изменяш църковния закон. Ти си силен в светските работи, но в църковните дела ти трябва да се покоряваш.
- Ти ли ще ме отлъчиш от Църквата? - извикал разгневеният цар.
- Не аз, отговорил преподобният, а преданията на св. Апостоли и св. Отци ще те отлъчат от нея, ако не се покориш на нейните закони. Ако пък искаш в нея да останеш, то следвай патриарха и наредбите на събора.
Царят с негодувание оставил събранието. На другия ден излязла от началника на града повеля - никой да не смее да разсъждава за вярата, а всички да се подчиняват на волята на царя. Когато пратените дошли да съобщят тая заповед на Теодор, той им казал, че несправедливо би било да слуша тях повече от Бога, и че той по-скоро ще се съгласи да му отрежат езика, отколкото да замълчи, когато трябва да защитава истината. Той продължил да изобличава царя, утвърждавал слабите, подкрепял тъгуващия патриарх, като му напомнял, че е имало много ереси и смущения, но че Господ пази Църквата Си. Патриарх Никифор твърдо стоял за истината и затова бил свален и изпратен на заточение с другите архиереи. Светите икони навсякъде се предавали на поругание и изтребление. Теодор негодувал против това беззаконие. На празнични дни той тържествено обикалял с кръстно шествие своя манастир, носейки иконите и гръмко пеейки за слава на Господа: "На пречистия Ти образ се покланяме!" Най-после царят пратил Теодор на заточение в Аполония (Созопол). А понеже той и там продължавал да учи и с писма да укорява императора за беззаконието му заточили го на друго, по-отдалечено място. Той претърпял много в продължение на седемгодишното си изгнание, но нищо не разколебало неговата твърдост. Когато от едно място го заточвали на друго, той казвал: "Нямам истинско жилище на земята. Все едно ми е къде ще ме пратят, защото Бог е навсякъде. Където и да съм, няма да мълча, когато трябва ще защитавам правдата."
С търпение той понасял всички мъчения. Царят заповядал да го държат колкото се може по-строго в тясна и влажна тъмница, където много боледувал. Понякога не му донасяли да яде по няколко дни, но и оскъдната си храна той отстъпвал на верния си ученик Николай, който неотлъчно оставал при него. Сам преподобният се задоволявал с приемане на св. Тайни, когато могъл да получи запасни св. Дарове. "Не само с хляб ще живее човек, казал той. Нека тялото Господне бъде храна за моята душа и тяло!"
Изгнанието на Теодор се свършило със смъртта на Лъв Арменец. Новият император Михаил, макар също така иконоборец, не одобрявал гонението и освободил затворените и заточените. Св. Теодор и патриархът убеждавали царя да се откаже от ереста, но императорът заявил, че той няма да допусне икони с своята столица, макар никого да не преследва за убежденията и вярата. Затова Теодор вече не се връщал в Студийския манастир. Той отначало заминал с учениците си за Ерискентия, а после в Акритов Херонис, където умрял на 57 години. Като чули за неговата болест, мнозина дошли при него, понеже го обичали; обичали го, защото непоколебимата твърдост у него се съединявала с кротост, добродушие и смирение. Виждайки плачещите, които обкръжили леглото му, той сам се просълзил; с любов и умиление се простил с всички, благословил ги и им казал да се молят. При четенето на псалома "Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен", душата му отлетяла към Господа. Това станало в 826 година.

Преданието разказва, че в същия ден и час св. Иларион Далматски, както си работел в градината, изведнъж чул чудно пеене. Погледнал на небето и видял голямо множество ангелски чинове в бели дрехи и със сияещи лица. Изглеждало, че те някого посрещали. Уплашеният светец паднал на земята и чул глас: "Ето, душата на Теодор, игумена Студийски, който много пострада за истината, тържествено се възкачва на небесата, посрещана от небесните сили!" Иларион още тогава разказал видението, а после вече узнали и за смъртта на св. Теодор. Св. Теодор през живота си често изцерявал болести с молитвите си и при гроба му се извършвали много чудеса. Той ни е оставил много поучителни съчинения и между другото - духовни песни. Написал е слова за гонението на християните в България при Омуртаг. Негов духовен син бил българският болярин Теодор с жена си. За тяхното благочестие св. Теодор се изказва много ласкаво.

понеделник, 10 ноември 2008 г.

св. апостоли Олимп, Родион, Сосипатър, Ераст, Кварт и Тертий

Ап. Олимп и ап. Родион са следвали ап. Петър в Рим и заедно с него били убити при император Нерон. Ап. Павел в посланието си до Римляните споменава името на Сосипатър. Той по-късно бил епископ на гр. Икония и починал в мир. В същото послание се споменава името и на Ераст, който бил отначало иконом на Йерусалимската църква, а след това епископ на Пенеада. Ап. Кварт бил епископ на Берит. Заради своята апостолска ревност пострадал много. Покръстил много езичници и починал в дълбока старост. Ап. Терций, с чиято ръка било написано посланието на ап. Павел до Римляните, бил епископ на гр. Икония след ап. Сосипатър. Всички те принадлежат към числото на седемдесетте апостоли.

The Martyr Orestes the Physician of Cappadocia lived at the end of the third century in the city of Tyana in Cappadocia in the time of the emperor Diocletian (284-311). He was an illustrious and capable soldier, and from childhood St Orestes was truly a good Christian. By order of the emperor, the military officer Maximinus was sent to Tyana to deal with Christianity, which then had spread widely throughout Cappadocia. Orestes was among the first brought to trial to Maximinus. He bravely and openly confessed his faith in the Crucified and Risen Lord, Jesus Christ. The prosecutor offered the saint riches, honors and renown to renounce God, but St Orestes was unyielding. At the order of Maximinus, they took Orestes to a resplendant pagan temple and again demanded that he worship idols. When he refused, forty soldiers, took turns one after the other, beating the holy martyr with lashes, with rods, with rawhide, and then they tormented him with fire. St Orestes cried out to the Lord, "Establish with me a sign for good, let those who hate me see it and be put to shame (Ps. 85/86:17). "And the Lord heard His true servant. The earth began to tremble, and the idols fell down and were smashed. Everyone rushed out of the temple, and when St Orestes came out, the very temple tumbled down. Infuriated, Maximinus ordered the holy martyr to be locked up in prison for seven days giving him neither food nor drink, and on the eighth day to continue with the torture. They hammered twenty nails into the martyr's legs, and then tied him to a wild horse. Dragged over the stones, the holy martyr departed to the Lord in the year 304. His relics were thrown into the sea.

In 1685, when St Demetrius, later the Bishop of Rostov, was preparing the Life of St Orestes to be printed by the Kiev Caves Lavra, he became tired and fell asleep. The holy martyr Orestes appeared to him in a dream. He showed him the deep wound in his left side, his wounded and severed arms, and his legs which had been cut off. The holy martyr looked at St Demetrius and said, "You see, I suffered more torments for Christ than you have described." The humble monk wondered whether this was St Orestes, one of the Five Martyrs of Sebaste. The martyr said, "I am not that Orestes, but he whose Life you have just finished writing."

неделя, 9 ноември 2008 г.

Седма Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. преподобни Матрона и Теоктиста

Saint Matrona, Abbess of Constantinople was born in the city of Perge Pamphylia (Asia Minor) in the fifth century. They gave her in marriage to a wealthy man named Dometian. When her daughter Theodota was born, they resettled in Constantinople. The twenty-five-year-old Matrona loved to walk to the temple of God. She spent entire days there, ardently praying to the Lord and weeping for her sins. At the church the saint met two pious Eldresses, Eugenia and Susanna, who from their youth lived there in asceticism, work and prayer. Matrona began to imitate the God-pleasing life of an ascetic, humbling her flesh by abstinence and fasting, for which she had to endure criticism by her husband. Her soul yearned for a full renunciation of the world. After long hesitation, St Matrona decided to leave her family and entreated the Lord to reveal whether her intent was pleasing to Him. The Lord heard the prayer of His servant. Once, during a light sleep, she had a dream that she had fled from her husband, who was in pursuit of her. The saint concealed herself in a crowd of monks approaching her, and her husband did not notice her. Matrona accepted this dream as a divine directive to enter a men's monastery, where her husband would not think to look for her. She gave her fifteen-year-old daughter to be raised by the Eldress Susanna, and having cut her own hair and disguised herself in men's attire, she went to the monastery of St Bassion (October 10). There the Nun Matrona passed herself off as the eunuch Babylos and was accepted as one of the brethren. Apprehensive lest the monks learn that she was a woman, the saint passed her time in constant quietude and much work. The brethren marveled at the great virtue of Babylos. One time the saint was working in the monastery vineyard with the other monks. The novice monk Barnabas noted that her ear-lobe was pierced and asked about it. "It is necessary, brother, to till the soil and not watch other people, which is not proper for a monk," answered the saint. After a certain while it was revealed in a dream to St Bassion, the igumen of the monastery, that the eunuch Babylos was a woman. It was also revealed to Acacius, igumen of the nearby Abraham monastery. St Bassion summoned St Matrona and asked in a threatening voice why she had entered the monastery, to corrupt the monks, or to shame the monastery. With tears the saint told the igumen about all her past life, about her husband, hostile to her efforts and prayers, and about the vision directing her to go to the men's monastery. Convinced that her intent was pure and chaste, St Bassion sent St Matrona to a women's monastery in the city of Emesa. In this monastery the saint dwelt for many years, inspiring the sisters by her high monastic achievement. When the Abbess died, by the unanimous wish of the nuns the Nun Matrona became head of the convent.
The fame of her virtuous activities, and miraculous gift of healing, which she acquired from the Lord, spread far beyond the walls of the monastery. Dometian also heard about the deeds of the nun. When St Matrona learned that her husband was coming to the monastery and wanted to see her, she secretly went off to Jerusalem, and then to Mount Sinai, and from there to Beirut, where she settled in an abandoned pagan temple. The local inhabitants learned of her seclusion, and began to come to her. The holy ascetic turned many from their pagan impiety and converted them to Christ. Women and girls began to settle by the dwelling of the nun and soon a new monastery was formed. Having fulfilled the will of God, revealed to her in a dream, the saint left Beirut and journeyed to Constantinople where she learned that her husband had died. With the blessing of her spiritual Father, St Bassion, the ascetic founded a women's monastery in Constantinople, to which sisters from the Beirut convent she founded also transferred. The Constantinople monastery of St Matrona was known for its strict monastic rule and the virtuous life of its sisters.
In extreme old age St Matrona had a vision of the heavenly Paradise and the place prepared for her there after 75 years of monastic labor. At the age of one hundred, St Matrona blessed the sisters,and quietly fell asleep in the Lord.

Преподобният Симеон Метафраст бил византийски държавник, църковен писател, историк и агиограф, една от най-известните - и същевременно една от най-загадъчните - фигури на византийската история и литература.
Св. Симеон се родил в Константинопол в заможно семейство и получил добро светско и духовно образование. Живеел чисто и непорочно като истински аскет. Бил секретар и логотет (управител на администрацията във Византия) и изпълнявал важни дипломатически задачи. Отличавал се с военна храброст и държавническа мъдрост. Император Лъв Мъдри много го ценял и му възложил да преговаря с арабите, които по това време били завзели остров Крит. Св. Симеон убедил водача им да приеме паричен откуп за град Солун и така спасил града от унищожение. Като завършил успешно мисията си, той се завърнал в Цариград и скоро след това се отделил от света и приел монашество.
Най-много св. Симеон се прославил с църковно-историческите си трудове: той събрал множество древни текстове и устни повествования за живота, подвига и страданията на светиите. Много от събраното той преработил, отчасти съкратил, и което е най-важното - заменил старинната, тежка и в много случаи трудна за разбиране реч със съвременни на него ясни и разбираеми думи. Воден от вярата, че житията са резултат от сътворчеството на човека и благодатното осенение на Бог върху съставителя на агиографския текст, той ги преразказал и претворил, предавайки исторически вярно и въздействащо духовната правда**. Към житията той добавил похвални и поучителни слова на Господските, Богородичните и на някои светийски празници, избрани от творенията на великите отци и учители на Църквата. Подредени по месеци и по дни, житията били издадени в Менологион или Календар на светците, който станал основа на византийската агиография, послужил за уеднаквяването на богослужението и е неразделна част от православната богословска култура. За този си труд, наричан от историците "велик подвиг", св. Симеон е и получил наименованието Метафраст ("преразказвач", "преводач"). С известна несигурност преп. Симеон се смята за автор и на Хроники, канонични сборници, история на света, сборници с наставления на светите отци, писма, поеми и др.
Св. Симеон починал през 960 г. и от тялото му потекло благоуханно и целебно миро. За благочестивия му живот Църквата го причислила към сонма на светците и чества паметта му на 9 ноември.

Св. Симеон е отъждествяван от някои историци със Симеон Логотет. Хронологични данни за живота му липсват. Спорно е и времето, през което е живял: според едни историци е живял при императорите Лъв Философ (Лъв Мъдри) и Константин VII (912-959), а според други - при император Роман II (959-63) и Йоан I Цимиски (969-76). Някои смятат, че е починал през 990 или 1000 година, а други - че е живял през XIV век. Настоящите данни за живота му са почерпени от различни източници - Пролог от Охрид на св. Николай Велимирович, Предговора към Чети-минеите на св. Д. Ростовски, The Catholic Encyclopedia, М. А. Тимофеев.
Според Leo Allatius, историк от XVII в., св. Симеон съставил собственоръчно 122 нови жития, а преработените под негово ръководство животописа били около 500 на брой. В съществуващите по времето на св. Симеон жития имало много недостатъци: били написани на груб, нелитературен език, текстовете им понякога съдържали описание на най-нелепи "чудеса", изопачаващи облика на светеца, на когото били посветени. Св. Симеон смятал за своя задача да съхрани духа на житията, като приведе текста в съответствие с литературните изисквания и духовните въпроси на съвременното му общество, т.е. да измени само стила и характера на изложението. Той премахнал дългите и приличащи си едни с други встъпления и заключения и съхранил само повествователните части и описанията на чудесата, станали по време на живота на праведника. Така след преработката житията се отличавали с простота, краткост и достоверност на изложението, със своя художествен език, разбираемост и достъпност. За съжаление огромната работа по съставяне на житийния свод, ръководена от него, не била доведена до край и пълно събрание на житията не съществува и до днес.